Хари изсумтява; обича, когато жените му отговарят дръзко, а той приема с благодарност всякакъв признак на живот конкретно от тази жена.
— Всичко ще се нареди — обещава той, въпреки че уплашеното излъчване на Тереза остава все така наситено и заплашва да обхване и него. Когато момичето се осмелява да се усмихне истински, той вижда, че зъбите й са имали нужда от шини, но не са ги получили. Вкусът на шампанското постоянно му напомня за бедния татко. Бира и ръждива вода, и консервирана гъбена супа.
— Опитай се да се забавляваш — казва на Пру и прекосява претъпканата стая, заобикаля шумната компания на Мъркетови-Фознахтови-Дженис и стига до дивана, където Мим седи между двете възрастни дами.
— Да не влияете лошо на сестричката ми? — пита той Ейми Герингър.
Докато Грейс Стул се смее на думите му, Ейми се опитва да се изправи.
— Не ставай заради мен — казва й Заека. — Просто дойдох да видя дали нямате нужда от нещо.
— Това, от което се нуждая — изпъшква Ейми, все още мъчейки се да се изправи, така че той я издърпва, — трябва сама да си го взема.
— И какво е то? — пита той.
Тя го поглежда със стъклен поглед, като Мелани, когато й каза да пие мляко.
— Повикът на природата — отговаря жената, — би могло да се каже така.
Грейс Стул протяга ръка и когато той я поема, за да я издърпа от стола, тя му се струва странно топла, като износен камък, обвит във фина суха хартия.
— Най-добре да кажа довиждане на Беки — казва тя.
— Тя е ето там, прогаря ушите на Чарли Ставрос от приказки — показва й Хари.
— Да, и вероятно вече е казала твърде много.
Тя като че ли е наясно с темата, или пък така си въобразява. Той се свлича уморено на дивана до Мим.
— Е? — пита тя.
— Остава ми само да омъжа и теб — отговаря той.
— Всъщност са ми предлагали един-два пъти.
— И ти какво отговаряш?
— На моята възраст ми се струва твърде ангажиращо.
— Добре ли си със здравето?
— Гледам да съм добре. Вече не пуша, забеляза ли?
— А това късно лягане, да стоиш будна до среднощ, за да гледаш „Старите сини очи“. Между другото знаех, че му викат „Старите сини очи“, но не знаех за кои точно става въпрос. Мислех, че може да са се появили други.
Когато й се беше обадил с междуградски разговор, за да я покани на сватбата, тя му беше казала, че има среща с много скъп приятел, за да гледат „Старите сини очи“, и той я беше попитал: „Кой е Старите сини очи?“. Тя отговори: „Синатра, глупако, къде си проспал целия си живот?“. И той й беше казал: „Знаеш къде, точно тук“, а тя му отговори: „Да, личи си“. Божичко, обича я тази Мим, в края на краищата никой не те разбира така добре, както собствената ти кръв.
Мим пояснява:
— Отспивам си през деня. Както и да е, вече не съм на скоростното платно, вече съм бизнесдама. — Тя посочва към другия край на стаята. — Какво се опитва да направи Беси? Май е решила да не ми позволи да говоря с Чарли. Вече цял час го тормози.
— Нямам представа какво става.
— И никога не си имал. Всички те обичаме заради това.
— Засрами се. Хей, как ти се струва новата Дженис?
— Какво й е новото?
— Не забелязваш ли? По-самоуверена е. Някак по-женствена.
— Костелива е като орех, Хари, и винаги ще си остане такава. Винаги си я съжалявал. Напразно.
— Липсва ми татко — внезапно казва той.
— Все повече заприличваш на него. Особено в профил.
— Никога не е имал корем като моя.
— Нямаше зъби да дъвче всички тези лакомства, които ти обичаш.
— Забелязваш ли, че тази Пру прилича малко на него? Има мамините големи червени ръце. Искам да кажа, че прилича на Енгстръм повече, отколкото Нелсън.
— Вие мъжете харесвате корави жени. Извъртяла му е номер, който мислех, че вече не минава.
Той кима, представяйки си как през нейните очи беззъбият профил на баща му се приближава към неговия.
— Ужасно е изплашена.
— А ти как си? — пита Мим. — Ти какво правиш напоследък, за да си храниш душата?
— Играя голф.
— И още чукаш Дженис.
— Понякога.
— Вие двамата. С мама не ви давахме повече от шест месеца, така както те хвана в капана.
— Може би аз сам се хванах. А с теб какво става? Как си с парите, там във Вегас? Наистина ли имаш козметичен салон или това е просто параван за големите риби?
— Притежавам трийсет и пет процента. Това получих, задето съм параван на големите риби.
Той кима отново:
— Звучи познато.
— Чукаш ли някоя друга? На мен можеш да кажеш, утре се качвам на самолета. Какво мислиш за широкия задник там, онази с дръпнатите очи?
Читать дальше