Джон Апдайк - Заека богат

Възгласите са още по-шумни. Хари отваря още една бутилка и се заема със задачата да се напие. Този топящ се царевичен чипс не е толкова зле, ако успееш да го поднесеш до устата си, преди да се разпадне в ръцете ти, а дребното пълно момиче има невероятен бюст. Всичките тези задници — поне от това няма недостиг — продължават да прииждат. Струва му се, че е минала цяла вечност, откакто лежеше буден, объркан от появата на Пру Любел в тази къща, понастоящем Тереза Енгстръм. Хари се оказва изправен до майка й. Той я пита:

— Идвали ли сте и преди в тази част на света?

— Само сме минавали от време на време — гласът й е тих повей и той трябва да се наведе, за да я чуе, като над леглото на смъртник. Колко тихо бе повторила обета си Пру по време на церемонията! — Родът ми първоначално е дошъл от Чикаго.

— Е, трябва да се гордеете с дъщеря си — казва й той. — Ние вече сме влюбени в нея.

Изричайки това, сам на себе си звучи като изпълнител на някаква роля; животът, както първоначално си мислехме, се състои само в това да си играем на възрастни.

— Тереза се опитва да постъпва правилно — изрича майка й, — но невинаги й е лесно.

— Така ли?

— Метнала се е на рода на баща си. От тези хора, които винаги стигат до крайности.

— Наистина ли?

— О, да. Упорити са. Човек не смее да им противоречи.

Очите й се разширяват. С тази жена има чувството, сякаш той и тя са предопределени да образуват заедно хартиена верига, но лепилото е слабо и брънките непрекъснато се разлепват. Не е лесно да се чуват в тази стая. Супи и онзи Слим в момента се кикотят заедно.

— Съжалявам, че съпругът ви не можа да присъства — казва Хари.

— Нямаше да съжалявате, ако го познавахте — спокойно отговаря госпожа Любел и разклаща чашата си, сякаш за да демонстрира колко е празна.

— Я дайте да ви налея още — Заека с ужас осъзнава, че тя би трябвало да е подходяща за него партньорка, колкото и възрастна да изглежда, тази жена е горе-долу на неговите години и че вместо да се сънува гол в някакъв измислен свят, пълен с момичета като Синди Мъркет и гаджето на внука на Грейс Стул, би трябвало наум да си ляга с подобни на госпожа Любел. Той се оттегля в кухнята, за да нагледа запасите от шампанско, и открива, че Нелсън и Мелани се занимават с бутилките. Плотът е покрит с онези малки телени мрежички, в които се оказва хваната всяка коркова тапа.

— Татко, може да не стигнат — проплаква Нелсън.

Тези двамата.

— Защо вие, деца, не минете на мляко — предлага той и взима бутилката от момчето. Тежка, зелена и студена като пари. Етикетът е гравиран върху стъклото. Неговият беден мъртъв татко никога не е пил такова шампанско през целия си живот — седемдесет години бира и ръждива вода. На Мелани казва:

— Онова твое скъпо колело още е в гаража.

— А, знам — казва тя, гледайки го невинно. — Ако си го взема обратно в Кент, някой ще го открадне.

Изпъкналите й кафяви очи не показват да е усетила, че е бил рязък. Чувствайки се предаден от нея, той й казва:

— Би трябвало да отидеш да поздравиш Чарли.

— О, ние вече си казахме здрасти.

Дали не е напуснала мотелската стая, за която той плащаше, и да е отишла да живее при Чарли. Хари не може да разбере. Сякаш за да оправи нещата, Мелани казва:

— Ще кажа на Пру, че може да ползва колелото, ако иска. Чудесно упражнение за онези мускули.

За кои мускули? Връщайки се във всекидневната, Хари открива, че никой не е бил така любезен да заеме мястото до майката на булката. Докато пълни подадената й с готовност чаша, той казва:

— Благодаря за кърпичката там в църквата.

— Сигурно е трудно — казва тя, поглеждайки към него вече по-свойски, — когато е едно дете.

Не е единствено, иска му се да й каже, но е по-пиян, отколкото възнамеряваше. Има една мъртва малка сестричка, погребана под хълма над нас и едно дългокрако момиче, бродещо из фермерския юг на Галилий. На кого му напомня тази госпожа Любел, която накланя така глава, поглеждайки нагоре? На Телма Харисън, до басейна. Може би трябваше да поканят семейство Харисън, но тогава щяха да се забъркат в разни истории, че ще обидят Бъди Ингълфингър, а и Рони щеше да се държи отвратително. Органистът с брадичката — него пък кой го покани? — се е присъединил към Супи и Слим и нещо в тяхното веселие кара свещеника да си спомни за дълга си към останалите. Той идва и се присъединява към Хари и майката — проява на християнско милосърдие.

— Е — внезапно изтърсва Хари пред него, — станалото, станало, а?