Джон Апдайк - Заека богат

Последният яден шепот на Пеги Фознахт утихва. През това време органът е утихнал. Повдигайки пълничките си ръце, Супи ги приканва да се изправят. На фона на шумоленето Мелани повежда Пру от друга странична врата покрай перилата на олтара. Тайната й бременност, която е всеобщо достояние, допълва красотата й. Облечена е в дълга до земята рокля от креп, чийто цвят мама Спрингър нарича овесена каша, а Дженис и Мелани — шампанско, с кафяв пояс около талията, който бяха решили да махнат, да не би да се окаже, че трябва да го вържат прекалено високо. Сигурно Мелани е сплела малките венци от полски цветя, вече поувехнали, които булката носи вместо диадема. Няма шлейф или було, само едно невидимо победоносно излъчване. Лицето на Пру е зачервено, морковената й коса гладко се спуска по гърба й, пригладена зад ушите, разкривайки нагъната мека мидена форма с мънички златни обици. Хари би могъл да я спре с ръка, докато минава покрай него, но тя не го поглежда. Мелани весело оглежда всички възрастни, дългите пръсти на Пру със зачервени кокалчета предават треперенето си на малкия й букет от маргаритки. Осанката, когато се изправя пред свещеника, е тежка, с онова величествено бавно спокойствие на жените, които носят не само себе си. Супи ги нарича „Скъпи възлюблени“. Гласът, бликащ от този дребен човечец, е удивителен, Хари беше забелязал това още вкъщи, но тук, в полупразната църква, отеквайки от неравните орехови повърхности, паметните плочи и високите извити покривни греди, под високия централен прозорец, изобразяващ Исус, излитащ в небето с групичка пастелни на цвят апостоли от ракетна площадка, гласът му се удвоява, обогатен от някаква тъжна плътна нотка, която Заека не бе доловил до този момент. Той сплотява и притиска разпръснатите гости в истинско паство, успокоявайки всякакъв страх, че тази церемония може да е някакъв фарс. Колкото и да се смеем на свещениците, те казват думите, които имаме нужда да чуем, онези, изречени от мъртвите. „Съюзът между съпруг и съпруга — обявява той със своя внушителен глас — е предвиден от Бог за тяхна обща радост.“ Сричките се сипят върху тях на пластове като маскираща пудра: охолство, беди, създаване на потомство, отглеждане. Единственият недостатък на Супи е, че примигва между фразите. Хари чува слабо изпъшкване зад гърба си — мама Спрингър е стояла на крака твърде дълго. Госпожа Любел от другата страна на Дженис е извадила мръсна кърпичка от чантичката си и попива лицето си с нея. Дженис се усмихва. В ъгълчето на устните й има тъмна вдлъбнатина. С малката бяла шапка, кацнала върху главата й като цвете, тя прилича на полинезийка.

Супи звънливо се обръща към гредите по тавана:

— Ако някой от присъстващите може да заяви причина, поради която двамата не могат да бъдат бракосъчетани, да говори сега или да замълчи завинаги.

Мълчание. Една скамейка изскърцва. Двойката от Бингамтън. Мъртвият Фред Спрингър. Рут. Заека се бори със собственото си налудничаво желание да се разкрещи. Гърлото го боли.

Сега свещеникът се обръща към двойката. Нелсън, застанал неловко отстрани с потъмнели очи и изкривен на ревера карамфил, се премества по-близо до Пру. Висок е колкото нея. Вратът му над яката изглежда толкова слаб и гол.

Към Пру е отправен въпрос. С изключително тихичък глас тя отговаря: „Да“.

Сега въпросът е насочен към Нелсън и желанието на баща му да изкрещи, да се превърне в разрушителния клоун се е трансформирало в нещо друго, в сърбеж в основата на носа, в напрежение в двата малки канала, намиращи се там.

„Съгласен ли си да обичаш, утешаваш, почиташ и пазиш тази жена и твоя съпруга в здраве и болест, отказвайки се от всички други, докато смъртта ви раздели?“

С глас, който прозвучава като нещо средно между гласа на Пру и този на Супи, Нелсън казва: „Да“.

И паренето в слузните му канали, и болката, стържеща в гърлото му, стават непреодолими, всички изоставени, болнави, презрени свидетели на този брак се търкулват напред в съзнанието на Хари сред кълба от ужасно осъзнаване, една горчива на вкус, внезапно осъзната маса от човешка тъга, изгарящо събрала се върху врата на Нелсън, докато той и момичето стоят мълчаливо, а останалите търсят и шумолят с дебелите си нови молитвеници, след като името и номерът на псалма са обявени. Супи извисява ангелски глас над разпилените им отговори. Съпруга, плодоносна мида. Заека не може да каже нищо — човекът, който се страхува от Бога — защото плаче, плаче, измивайки думите върху страницата, която е станала бяла и празна като бедната, безмълвна, крехка шия на Нелсън. Дженис го поглежда изненадана изпод бялата си шапка, а госпожа Любел му подава мръсната си кърпичка с тъжната си усмивка на чистачка. Той поклаща глава. Не, прекалено голям е, ще намокри плата със сълзите си, след това я взима и се опитва да попие този унищожителен прилив. Сълзите са отключили някакво безкрайно богато място, някакъв бездънен извор.