Джон Апдайк - Заека богат

— Добре дошъл на сливането — шегува се Хари.

Чарли се подсмихва и леко повдига рамене. Знае, че с този брак течението тръгва срещу него. Все пак запазва някаква резервираност, някакво солидно философско самообладание, което не му позволява да изпадне в паника.

— Видя ли кумата? — пита го Хари. — Мелани.

— Не още.

— Тримата отишли в центъра на Брюър снощи и се напили като порове, ако съдя по Нелсън. Как ти се струва това като поведение в нощта преди сватбата?

Главата на Чарли бавно се извърта в учтиво възмущение. Това старческо движение е нарушено от появата на Мим, облечена в някакъв крепиран тоалет с плисиран резедав панталон. Тя го сграбчва през гърдите и не иска да го пусне. Лицето на Чарли се напряга от страх, а Мим, за да не я познае той, притиска лице в гърба му и Хари се притеснява, че гримът й ще се размаже по гърба на Чарли. Мим вече излиза по всяко време на деня гримирана като вариететна актриса, всеки нюанс и всяка къдрица са точно на мястото; но всъщност всички кремове и боички в този свят на бурканчета не могат да прикрият отпуснатата кожа, а очертаването на очите с черен молив може и да е подходящо за онези съвсем зелени девойчета, но придава на тази четирийсетгодишна жена измъчен, втренчен вид на очите, сякаш шията й е впримчена в ласо. Зъбите й са оголени, докато продължава да държи Чарли, борейки се с него изотзад като единайсетгодишна хлапачка с лепенки по коленете. „Исусе“ — пъшка Чарли, виждайки ръцете й върху гърдите си с дълги като скакалци цикламени нокти, но не може да се сети коя от всички жени, които познава, е тази.

Смутен заради нея, притеснен заради него, Хари я моли:

— Хайде, Мими.

Тя не желае да го пусне, лицето й с дълъг нос и провокиращ грим е размазано и разкривено, но тя продължава да го стиска в хватката си.

— Хванах те — казва. — Гръцкият разбивач на сърца. Търси се за транспортиране на малолетна през щатските граници и за измами с употребявани коли. Сложи му белезниците, Хари.

Вместо това Хари слага ръце върху китките й, напипва гривни, които не би искал да огъне, върху ръцете й има злато на стойност хиляди долари, и разтваря прегръдката й, използвайки собственото си тяло като лост, докато Чарли, който добива все по-сериозен вид с всяка изминала секунда, стои изправен, закривайки с ръка крехкото сърце в гърдите си. Мим е жилава, винаги е била. Най-после откъсната насила, тя бързо се докосва тук-там, нагласявайки всеки косъм и гънка по себе си.

— Изплаши се, а, Чарли — подиграва му се тя.

— Коли на старо — казва й Чарли, изпъвайки ръкавите на сакото си, за да възстанови достойнството си. — Вече никой не ги нарича употребявани коли.

— На запад ги наричаме сандъци с лайна.

— Шшт — настойчиво шепне Хари, — вътре ви чуват. Ще започнат всеки момент.

Все още въодушевена от боричкането с Чарли и развеселена от изпълнения с възмущение съвестен мъж, в който се е превърнал брат й, Мим увива ръце около врата на Хари и го притиска силно. Воалите и плисетата на шикозния й тоалет шумолят, смачквайки се в гърдите му.

— Невъзпитаната сестричка си е останала невъзпитана сестричка — казва тя в ухото му.

Чарли се е вмъкнал в църквата. Затворените клепачи на Мим блестят на слънцето като петна върху асфалта след катастрофа на лъснати с вакса автомобили — Хари често вижда по магистралите тъмни извити следи от гуми и парчета смачкан метал, останали да показват мястото, където нещо немислимо внезапно се е случило на някого. И въпреки че се е случило, ежедневното движение по пътищата продължава. „Дръж ме, Хари“ — викаше тя някога — малката Мим в своята качулка, седнала между коленете му, когато шейната им се удари в купчината въглища в края на Джексън стрийт и около тях се разлетяха оранжеви искри. Няколко години преди това едно дете бе умряло, след като камионът с млякото го беше блъснал, докато се спускало с шейната си на същото място, и всички деца помнеха случая: безизразното лице на това дете се надвесваше над тях при всяка снежна буря. Сега Хари вижда влажния блясък по клепачите на Мим като по гърбовете на японските бръмбари, които се събираха върху големите тъмни листа на лозата около градинската беседка на семейство Болгър зад къщата. Вижда също как меката част на ушите й се е разтеглила от обиците й и как воланите й се тресат, докато диша тежко след глупавата си шега. Той вижда, че тя запада след всичките си прегрешения и тежки нощи и се превръща в жалка вещица, в една от онези жени, за които човек не може да повярва, че някога са били обичани, и единствено плътните кости на лицето, които е наследила от мама, я спасяват. Той се поколебава, преди да влезе вътре. Градът се вижда от църквата като широко стълбище от смесени покриви и стени, като развалина, върху която са измрели мнозина американци.