Джон Апдайк - Заека богат

— Дано доживеете да видите децата на своите деца — казва Супи със своя богат мек, всеопрощаващ, вълшебен глас. — Нека има мир за Израел — добавя той.

А навън, когато всичко е приключило, пръстените са разменени, обетите — дадени с треперещи млади гласове под надвисналия великденски оцветен прозорец с космическата снимка на Христос и „Отче наш“ е промърморен докрай, и бедната двойка се е извърнала след задължителната целувка (бедният Нели, не можеше ли да е поне пет сантиметра по-висок?), за да се изправят вече като законно и мистично цяло пред малката тълпа, носеща тяхната кръв, тяхното племе, облаците са дошли заедно с лекия ветрец, който подухва привечер. Абсурдните сълзи са изсъхнали в дълги бразди по лицето на Хари и Мим отново идва, за да го утеши с една сестринска прегръдка. Всякакъв вид семейни нещастия са се случили от времето, когато бе държал малката й ръчичка. Не бяха предполагали какво мрачно бъдеще ще ги сполети, единственото му семе се оженва, встъпва в брак, в тази ежедневна обреченост, която те няма как да познават. Мим е слаба и крехка в прегръдката му, тя наистина се превръща в стара мома, дори една курва може да бъде стара мома. Като си помислеше само какво е трябвало да преглъща през всичките тези години. Малката му сестричка, която плаче заради неговите сълзи, там навън, където вятърът бързо ги пресушава, докато църковните усмивки на останалите гости пърхат около тях като пеперуди, родени да живеят един-единствен ден.

Ах, този ден, този празник, който са създали само заради себе си, тази обикновена събота, този последен ден на лятото. Карането един след друг до къщата на мама Спрингър през полегатите улици на града му се струва излишно прахосване на бензин. Хари и Дженис в королата следват синия крайслер на Беси, в случай че старата дама се блъсне в нещо, а зад тях Мим вози госпожа Любел в мустанга на Дженис с все още изкривен преден фар.

— Какво те накара да плачеш толкова? — пита Дженис. Свалила е шапката си и е изравнила бретона си с пръсти в огледалото за обратно виждане.

— Не знам. Всичко. Как Нели изглеждаше отзад. Просто не ти се вярва. Искам да кажа, че на тях наистина им хареса, на тази наша глупава малка тълпа, събрала се да гледа.

Тя мълчи и той поглежда косо към нея. Крайчето на малкия й език се е опряло в долната й устна — не иска да каже нещо неподходящо.

— Щом си толкова чувствителен, можеш поне да опиташ да не си толкова гаден с него във фирмата.

— Не съм гаден с него. На него не му пука за фирмата, иска само да се мотае наоколо, а ти и майка ти да го издържате, и най-лесният начин да замаже това е да се прави, че върши нещо във фирмата. Знаеш ли колко струва на фирмата онази негова авантюра с колите кабрио? Познай.

— Той каза, че така си го ядосал, че направо е полудял. Каза също, че си го направил нарочно.

— Четири хиляди и петстотин долара — толкова ни струваха онези сандъци с лайна, плюс всички части, които Мани трябваше да поръча, и времето, за да се монтират, и ето ти още една хилядарка.

— Нелсън каза, че моделът TR се е продал добре.

— Това беше имитация, вече не произвеждат такива модели.

— Той твърди, че тойотите са изгубили пазара и че датсуните и хондите се продават много повече на изток.

— Виждаш ли, ето затова с Чарли не щем хлапето във фирмата. Заради негативното мислене.

— Чарли казвал ли е, че не иска Нелсън във фирмата?

— Не точно с думи. Той е твърде готин като човек.

— Не съм забелязала да е чак толкова готин. Поне не в това отношение. Ще го попитам, като стигнем.

— Сега да не вземеш да се заяждаш с бедния Чарли само защото се е насочил към Мелани. Не знам какво е казвал за Нелсън.

— Насочил се към Мелани! Хари, минаха десет години. Трябва да спреш да живееш в миналото. Ако Чарли е решил да се прави на глупак, тичайки след някаква двайсетгодишна, това никак не ме вълнува. Щом веднъж си постигнал близост с някого, изпитваш към него само добри чувства.

— Какво значи това постигнал близост? Гледаш прекалено много телевизионни сериали.

— Това е просто фраза, която хората използват.

— Онези глупачки, с които се виждаш в клуба — Дорис Кауфман. Майната й.

Жегна го, че тя мисли, че живее в миналото. Защо той да е единственият, който плака на сватбата? Господин Добродушен. Господин Питомния. По дяволите всички!

— Е, поне Чарли е избегнал брака, което го прави по-малко глупак от Нелсън — казва той и включва радиото, за да сложи край на разговора им. Новините в четири и трийсет: земетресение в Хавай, отвличане на двама американски бизнесмени в Ел Салвадор, съветски танкове патрулират по улиците на Кабул след тайнствената смяна на ръководството на Афганистан миналата неделя. В Мексико — договор за природен газ, сключен с Америка, сочи вероятно дългосрочно облекчаване на енергийната криза. В Калифорния десетдневни горски пожари са унищожили повече декари, отколкото който и да било пожар от 1970 година насам. Във Филаделфия издателският магнат Уолтър Аненберг е дарил петдесет хиляди долара на католическата епархия на архиепископа, за да помогне при покриването на разходите за строителството на сцена, от която е планирано папа Йоан Павел Втори да води литургията на трети октомври. Аненберг, сериозно казва говорителката накрая, е евреин.