Джон Апдайк - Заека богат

— Хари, Нелсън трябва да дойде да работи във фирмата.

— О, Господи. Защо? Защо? Тази страна е огромна. Има стари фабрики, нови фабрики, ферми, магазини, защо не може мързеливият досадник да си намери работа някъде в тях? През всичките тези лета, когато беше във ваканция от колежа, никога не си е намирал работа. Не е работил нищо, откакто продаваше онези вестници, когато беше на четиринайсет и искаше да си купи плочи на „Бийтълс“.

Дженис се обажда:

— Отиването в Поконос за по един месец всяко лято означаваше, че не може да си намери нищо кой знае колко сериозно, често се оплакваше от това. Освен това е вършил разни работи. Известно време гледаше деца там и помагаше на онзи учител от гимназията, който си строеше къща със слънчеви батерии и мазе, пълно с камъни да му съхраняват топлината.

— Защо тогава не се захване с нещо такова? Ето там е бъдещето, не в продажбата на коли. Колите приключиха. Купонът свърши. След двайсет години ще има само обществен транспорт. Даже след десет. Защо не се запише на вечерен курс и не се научи да програмира на компютър? Ако погледнеш обявите за работа, само това се търси — компютърни програмисти и електронни инженери. Спомняш ли си как Нелсън монтира всичките онези хай-фай компоненти и даже свърза колоните на верандата? Някога ги можеше тези работи, какво стана?

— Стана, че порасна — отвръща Дженис, довършвайки кокосовия ликьор, като накланя глава толкова силно назад, че разкрива бледите пръстени по шията си, които, когато главата й е в нормално положение, са бръчки. Езикът й тършува из дъното на чашата. Сега, когато Нелсън и Пру са част от семейството, Дженис пие по-свободно, те седят и се напиват, докато чакат да започне „Джони Карсън“ или „Сатърдей Найт Лайв“, започнала е пак да пуши повече от кутия на ден, въпреки че Хари я тормози да ги откаже. Сега в този разговор тя се държи сякаш той е някаква природна аномалия, която с отегчение трябва да оставят да следва естествения си ход.

Вбесява се все повече:

— Предложих му да му намеря работа в сервиза, там има отдел, в който винаги могат да намерят място за нов човек, а Мани за нула време щеше да го обучи за напълно квалифициран механик. Знаеш ли по колко печелят вече механиците на час? По седем кинта, а на мен ми струват по осем, с всичките тези надбавки. Щом започнат да си надвишават нормата, получават бонуси. Най-добрите ни момчета носят вкъщи по над петнайсет хиляди годишно, а двама-трима от тях не са по-големи от Нелсън.

— Нелсън не иска — отсича Дженис — да бъде мръсен механик като теб.

— Най-щастливите дни в живота ми — лъже той — бяха, когато работех с ръцете си.

— Не е лесно — решава мама Спрингър да сподели с тях — да си стара и да си вдовица. За всичко, което правя, след като съм се помолила на Бог, се питам: „Сега какво би искал Фред?“. И знам с абсолютна сигурност, че в този случай той би искал малкият Нели да дойде да работи във фирмата, щом такова е желанието на момчето. Много от днешните млади мъже не биха искали такава работа, те не притежават дебелокожието, нужно на един търговец, а и работата не е толкова лъскава, освен ако не започнеш да следваш задницата на коня по цял ден, както правеха хората от моето поколение.

Заека се наежва, изпълнен с нетърпение:

— Беси, всяко поколение си има своите проблеми, всички започваме от самото начало. Погледни фактите. Колко ще плащаш на Нелсън? Каква заплата, каква комисиона? Знаеш каква е границата на печалбата на дилъра. Три процента, три мизерни, нищожни процента, а и те са сведени до нула от купищата нови постоянни разходи, които не можеш да прехвърлиш при тези фиксирани цени на тойотите. Увеличаването на цените на петрола влияе върху всичко през петте години, откакто съм началник, разходите за отопление са се удвоили, цената на електричеството се увеличава, разходите за доставка растат и всички тези увеличения за социалните осигуровки и вноските за безработни, които трябва да се плащат, за да могат всички лентяи в тази държава да запазят яхтите си, или каквото имат там. Половината млади хора в тази държава ходят на работа, колкото да покрият разходите за безработните, а сега лихвата върху инвентара направо стига небесата. Точно като онази история във Ваймар, спестяванията на хората отиват на боклука, всички са наясно, че се задава такава рецесия, че ще ти се накъдри перуката. Икономиката пропада, мамо, не можем да се справим, липсва ни дисциплината на японците и германците. На всичкото отгоре искаш да наема тази мъртва тежест, която по някаква случайност е мой син.