Джон Апдайк - Заека богат

— Аз ли съм казал това? — Той поглежда към Дженис — предателката му. Винаги е смятал мургавата й кожа за типична черта на Спрингърови, но, разбира се, старият Спрингър беше русоляв, с тънка розова кожа. Кръвта на майка й, на Кьорнерови е определила тена й.

Тя нетърпеливо тръска цигарата си в пепелника.

— Неведнъж — отсича.

— Е, не съм имал предвид, че майка ти трябва да уволни човека.

— Думата „уволнявам“ не е използвана — казва мама Спрингър. — Фред никога не би уволнил Чарли, освен ако личният му живот напълно не излезе от контрол.

— Човек трябва доста да се изхвърли, за да излезе от контрол. — Хари негодува, че нещата стоят така. Опитал се бе да се забавлява твърде рано. Мама Спрингър тромаво премества тежестта си на дивана:

— Е, трябва да кажа, че тичането след онова момиче до Охайо…

— И до Флорида я заведе — добавя Хари толкова бързо, че и двете жени зяпват в него с черните си като копчета очи. Вярно е, това го дразни повече, отколкото е редно, тъй като самият той така и не бе харесал Мелани особено, а не би имал къде да я заведе така или иначе.

— Говорихме и за Флорида — казва мама Спрингър. — Питах го дали не би се чувствал по-добре там на юг през идващата зима. Зетят на Ейми Грингър, който работеше в азбестовата фабрика в Ню Джърси, докато не стана онази страшна работа, се е пенсионирал там с обезщетението, а няма и петдесет. Тя казва как той й разказал, че сега там ходели много млади хора, за да печелят от петролната криза, а не само старци като във вицовете, така че може да се намери работа. Чарли е умен, Фред разбра това още от самото начало.

— Той има майка, мамо. Възрастна гъркиня, която не говори английски и почти не е излизала от Брюър.

— Е, може би е време да излезе. Знаеш ли, хората си мислят, че ние, възрастните сме инертни, но сестрата на Грейс Стул, която е по-възрастна от нея и имай предвид, е погребала двама съпрузи в района, отиде да види сина си във Финикс и там толкова й харесало, че си купи собствена къща, и даже Грейс ми разправяше — собствен парцел в гробищата. До такава степен е преместила корените си.

— Чарли не е като теб, Хари — обяснява Дженис. — Той не се страхува от промяна.

Би могъл да вземе онова зелено стъклено яйце и само с една крачка да стигне дивана и да й го тресне в дебелия череп. Вместо това не й обръща внимание и казва на мама:

— Все още не чувам какво точно си казала на Чарли и какво ти е отговорил той.

— О, припомняхме си миналото. Говорихме си за старите дни с Фред и се съгласихме, че Фред би искал Нели да си намери място във фирмата. Фред винаги е държал на семейството, дори когато то го предаде.

Това явно бе насочено към него, мисли си Заека. Това, че е разочаровал онзи хитър дребен търговец на коли, най-малко му тежи на съвестта.

— Чарли държи на семейството — вметва Дженис с онзи мазен майчински глас, който възприема в момента, имитирайки майка си. — През цялото време, докато, така де, се виждах с него той бе напълно готов да отстъпи и да ме остави да се върна.

Да се хвали за изневярата си пред собствената си майка. Светът явно бързо се разпада.

— И така — въздиша мама Спрингър, явно се отегчава от разговора, краката я болят и болките не намаляват, старите хора се нуждаят от усамотението си. — Опитахме се да разберем какво би искал Фред и стигнахме до идеята Чарли да си вземе отпуск за шест месеца на половин заплата и след това ще видим как се справя Нели. Междувременно, ако пред Чарли изникне някакво предложение за работа, той ще е свободен да го приеме и в такъв случай тогава ще приключим с двумесечна заплата като бонус и какъвто там следва да бъде бонусът му за Коледа за цялата 1979 година. Всичко това не беше решено на празненството, ходих при него днес, докато ти играеше голф.

Беше вкарал осемдесет и три в последната дупка и след това заби в потока и взе осем. Явно никога няма да удари деветдесет там, освен насън. Спокойните удари на Уеб Мъркет му лазят по нервите.

— Подло — казва той. — Мислех, че се притесняваш да караш крайслера в това движение в Брюър.

— Дженис ме закара.

— Аха. — Той пита жена си: — Как се почувства Чарли, като те видя тръгнала на тази милостива мисия?

— Беше много мил. Всичко това си е между него и мама. Но той осъзнава, че Нелсън е наш син. Което е повече от твоите собствени чувства.

— Не, не, аз знам, че ни е син, и точно това е проблемът — отвръща й Хари, а на старата Спрингър казва: — Значи ще плащаш на Чарли хиляди долари, за да дадеш на Нелсън работа, която той вероятно не може да върши. Как точно ще спестява пари фирмата по този начин? А и без Чарли ще загубиш сделки, аз самият нямам и половината връзки, които той има. И не само гърци. Понеже не е женен, ходи в много барове, а точно там се печели доверието на хората в този град.