Джон Апдайк - Заека богат

— Чудя се дали ще намокри папата.

Папата пристига в Бостън със самолет същия следобед.

— В никакъв случай. Той просто ще размаха ръце и небето ще се изпълни с пойни птички. Пойни птички и конски фъшкии.

Въпреки че не е католик, на Хари това му се струва малко грубо; няма съмнение, че Чарли е доста раздразнителен тази сутрин.

— Видя ли тълпите по телевизията? Ирландците пощуряха. Казаха, че една от тълпите била над един милион души.

— Ирландците са тъпи — казва Чарли и се обръща. — Трябва да се захвана с едни ведомости.

Хари не иска да го пусне да си върви:

— А и вчера върнаха стария канал.

— Да, повръща ми се от новини. Тази държава е жалка, всеки може да ни мачка.

— Ти си този, който искаше да я измъкне от Виетнам.

— И това беше жалко.

— Хей.

— Да?

— Чувам, че си имал разговор с мама Спрингър.

— Последният от дълга поредица. Тя не е толкова жалка. Корава е.

— Мислил ли си къде ще отидеш? Нелсън и Пру трябва да се върнат от Поконос в петък.

— Никъде, за известно време. Ще гледам някой и друг филм, ще отида в някой и друг бар.

— А Флорида? Все говориш за Флорида.

— Хайде де. Не мога да искам от старата да се мести там. Какво ще прави там, покер ли ще играе?

— Нали каза, че имаш някаква братовчедка, която се грижи за нея сега?

— Глория. Не знам, нещо става там, тя и съпругът й може би ще се съберат. Не му е приятно сам да си бърка яйцата сутрин.

— О, съжалявам. — Хари прави пауза. — Съжалявам за всичко.

Чарли вдига рамене:

— Ти не можеш да направиш нищо.

Ето това иска да чуе. Облекчението го облива като топъл душ. Когато се чувстваш по-добре, виждаш по-добре. Той вижда всички хартийки, опаковки и капачки от пластмасови чашки, издухани от другата страна на магистралата от вагон-ресторанта, които лежат в храстите току пред прозореца.

— Може и аз да напусна — изрича.

— Това е луда работа, шефе. Какво би правил? За мен — аз мога да продавам навсякъде — това не е проблем. Вече имам няколко предложения. Новините бързо се разнасят в този бизнес. Това е напорист бизнес.

— Казах й: „Мамо, Чарли е душата на «Спрингър Мотърс»“. Половината от клиентите идват заради него. Повече от половината.

— Оценявам, че си казал добра дума. Но ти знаеш, винаги ти идва времето.

— Предполагам. — Но не и за Хари Енгстръм. Никога. Никога.

— Ами Джен? Какво каза тя за това, че ми показаха вратата?

Труден въпрос:

— Ами, аз не чух кой знае какво. Нали знаеш, че не може да се опълчи срещу старата, никога не е могла.

— Ако искаш да знаеш какво си мисля, че ми е изяло хляба, това беше онова пътуване с Мелани. Това наистина влоши нещата и с двете Спрингърови момичета.

— Мислиш ли, че на Дженис все още й пука толкова?

— Никога не спира да ти пука, братле. Продължава да ти пука за малкото момиченце, на което си видял гащичките в детската градина. Щом веднъж ти е пукало, винаги ще ти пука. Ето колко сме глупави.

Образът, който тези думи предизвикват в съзнанието на Заека, е на скала в Космоса. Той се интересува от Космоса и всеки ден преглежда вестниците за повече информация за тези титанични квазери на ръба на нищото, а в неделната притурка внимателно изучава новите снимки на Юпитер от близък план, очаквайки да открие нещо, което всички онези учени са пропуснали. Бог може би има какво още да каже. Любовта се разпростира завинаги във вакуума на сърцето. Дженис да ревнува Чарли. Човек развива някаква фиксидея и не може да се освободи от нея. Минаха двайсет години, откакто спа с Рут, но всеки път, когато види някоя жена в магазините в центъра или по Уайзър стрийт, чиято червеникава коса е небрежно вдигната с няколко измъкнали се кичура, сърцето му подскача. А Нелсън, той беше млад по това време, но човек никога не е твърде млад, за да се влюби. Той обичаше Джил и като се замислиш, Пру донякъде имаше същия хипи стил — дълга коса, спусната по гърба, и онзи безчувствен поглед, който те предизвиква да я нараниш, въпреки че Джил, разбира се, беше от по-добра класа, а не дъщерята на някакъв бачкатор от Акрън. Хари казва на Чарли:

— Е, сега поне можеш да тичаш до Охайо от време на време.

Чарли отговаря:

— Там няма нищо за мен. Мелани ми е по-скоро като дъщеря. Тя е умна, между другото. Трябва да я чуеш как говори за трансцендентална медитация и за онзи откачен руски философ. Иска да продължи да учи и да вземе докторска степен, ако успее да изкопчи парите от баща си. Той е някъде по Западния бряг, чука индиански девици.