Джон Апдайк - Заека богат

„От бряг до бряг — мисли си Заека, — ние сме една голяма ферма. Навсякъде е еднакво.“

— Все пак — казва той на Чарли, — ще ми се да имах част от твоята свобода.

— Ти имаш свобода, която дори не използваш. Защо ти и Джен все още живеете в тази стара плевня с майка й? Това не е добре за Джен, остава си едно голямо дете.

Стара плевня? Хари никога не е смятал къщата на Спрингър за плевня. Старомодна, може би, но с големи стаи, пълни с най-новите и най-добрите неща, точно както я бе видял първия път, когато започна да излиза с Дженис през лятото, когато и двамата работеха в „Крол“. Всичко изглеждаше толкова ново и миришеше на чисто, а в страничната стая до всекидневната имаше дълга маса от ковано желязо, върху която имаше цял куп тропически растения, беше тяхната собствена джунгла, която му се струваше върха на лукса. Сега масата си стои там празна, оставила ръждиви петна по дървения под. Той се сеща за сивия диван и за тапетите и акварелите, които не са се променили, откакто извеждаше Джен вечер, прекарана в обилни ласки на задната седалка на стария наш, който си беше купил в казармата. Може би наистина е стара плевня. Мама вече няма енергията, която имаше навремето, а какво прави с всичките си пари, никой не знае. Определено не купува нови мебели. А и сега, когато дойде зимата, червенолистият бук пред прозореца на спалнята им ръси плодовете си, малките триъгълни жълъди се пръскат и с всичкото това шумолене и пукане не е лесно да се спи. Тази стая никога не е била идеална.

— Едно голямо дете, а?

— Говорейки за дете — казва Чарли, — спомняш ли си онези две хлапета, които дойдоха в началото на лятото и дето ти хареса момичето? Момчето се върна пак в събота, докато ти беше на голф игрището, не се сещам за името му.

— Нунемахер.

— Купи онази оранжева корола със сгъваемия покрив със стандартно предаване. Отпред на паркинга. Без замяна с доплащане, а и с всичките тези нови модели, които пристигат, му дадох цена с двеста долара по-ниска от ценоразписа. Реших, че би искал да съм мил с него.

— Точно така. Момичето с него ли беше?

— Доколкото видях, не.

— И не искаше да замени онзи стар кънтри скуайър?

— Знаеш ги тези фермери, обичат да държат боклуци в дворовете си. Сигурно ще я държи до някоя дъскорезница.

— Божичко! — реагира Хари. — Дейми е купил оранжевата корола.

— Е, хайде де, не е чак такова чудо. Питах го, защо чака толкова дълго и той каза, че мислел, че ако изчака до есента, цените на моделите от 79-та ще паднат малко. А и доларът ще има по-ниска стойност. И цената също, както се оказва.

— Кога ще си я вземе?

— Утре около обяд.

— Ето това е една от ведомостите, които трябва да довърша.

— По дяволите. Точно тогава съм в Ротарианския.

— Момичето не беше с него, какво ти пука. А ми говориш на мене. Тя беше по-малка от Мелани. Сигурно е на около шестнайсет-седемнайсет.

— На деветнайсет трябва да е — уточнява Заека. — Но си прав. Не ми пука.

Дъждът навсякъде около тях дърпа сърцето му нагоре като с конец и той като Чарли има други възможности.

Във вторник след Ротарианския, докато питиетата все още оказват въздействие върху него, Хари се връща във фирмата и вижда, че оранжевата корола я няма, и едва успява да се съсредоточи от радост. Бог го е целунал от висините. Около четири и трийсет. Руди е на пода, а Чарли — в Аленвил, за да уреди една сделка с употребявани коли с някакъв тамошен дилър за поразчистване на сметките, преди Нелсън да поеме. Хари се измъква от кабинета си по коридора и през работилницата, където момчетата на Мани все още удрят по метала, но гласовете им се усилват с приближаването на края на работното време, и после през задната врата, като внимава да не изцапа ръкавелите на ризата си, и излиза на въздух. Парагвай. Върху тази част на асфалта меркурият със смачканата си лява броня, калник и решетка все още чака да бъде взето решение. Оказва се, че Чарли е успял да пробута поправения роял за три хиляди и шестстотин на някакъв млад лекар от Ройерсфорд, който дори не бил обикновен лекар, а един от онези хомеопатични или холистични лекари, както ги наричаха сега, които оглеждаха обрива ти от морбили и ти казваха да ядеш моркови или да си тананикаш с определен тон по три пъти дневно. Явно печели добре, защото захапал онзи стар олдсмобил, казал, че някакъв тип, на когото се възхищавал в колежа, карал такъв и че винаги бил искал такъв в точно този цвят — ярко цикламено като лак за нокти. Хари се напъхва в королата си с цвят на застояла доматена супа, тихичко се измъква от паркинга и се отправя по шосе 111 извън Брюър към Галилий.