Джон Апдайк - Заека богат

Той клати глава:

— Не и след Джил. Онова наистина ме разтърси.

— Добре, но минаха десет години, не е нормално, Хари. Оставяш се да те превърнат в глупак.

— Спомняш ли си — пита той — как ходехме да се пързаляме с шейна по Джексън стрийт? Често се сещам за това.

— Било е един-два пъти, тук никога не вали сняг, за бога. Ела при мен на езерото Тахо, ето там има сняг. Ще идем до Алта или Таос, трябва да ме видиш как карам ски. Ела сам, ще те уредим с някоя наистина готина мацка. Руса, брюнетка, червенокоса, каквато искаш. Добро, чистоплътно провинциално момиче. Нищо вулгарно.

— Мим — казва той, изчервявайки се. — Ти си невъзможна.

Иска да й каже колко я обича, но при входната врата настъпва някакво оживление.

Слим и органистът си тръгват заедно и на вратата се сблъскват с възрастна двойка, която от известно време звъни на изключения звънец. Изглеждат сякаш продават енциклопедии, само че хората не го правят по двойки, или пък обикалят от врата на врата да събират пожертвования за „Свидетелите на Йехова“, само че вместо „Стражевата кула“ държат голям сватбен подарък в сребриста опаковка. Това е двойката от Бингамтън. Завили са по грешната пресечка от Североизточното шосе и се загубили в Западна Филаделфия. Веднъж влезли във фоайето, жената рони сълзи на облекчение и умора.

— Квартал след квартал чернокожи — казва мъжът, описвайки приключението им, все още объркан.

— О, — провиква се Пру от другия край на стаята. — Чичо Роб! — И се хвърля в прегръдките му.

Мама Спрингър е осигурила на младата двойка къщата в Поконос за медения им месец през тези последни златни седмици на хубаво време — брезите започват да жълтеят, саловете и канутата са изтеглени на брега на езерото. Нищо от това няма да бъде оценено от хлапето, ще извадят късмет, ако не изгори вилата до основи, унищожавайки мозъка и гените си с марихуана. Но това някак не засяга Хари. Сега, когато Нелсън се ожени, в съзнанието му сякаш се затвори някаква врата, все едно най-накрая е изплатил някакъв дълг и мислите му отново се насочват към онази ферма на юг от тук, където друго негово дете вероятно броди, броди и чака животът му да започне.

Една вечер, когато по телевизията не дават нищо, което да й хареса, мама Спрингър свиква малък съвет във всекидневната, вдигнала краката си, увити в бинтове с телесен цвят — нещо ново, предписано от лекаря й — върху възглавничката, оставяйки креслото за мъжа в къщата. Хари се опитва да си представи цяло създание, направено от плътта, която производителите на бинтове се опитват да пресъздадат — това би направило даже Хълк 21 21 Хълк — американски филмов герой, надарен с неестествена сила. — Б.р. да изглежда здрав. Дженис седи на дивана с вечерното си питие — някаква бяла кремообразна отрова, ферментирала от кокосово мляко, която децата са донесли вкъщи. Прилича на момиче до майка си, подгънала крака под себе си. Хубави, стегнати крака. Запазила ги е и затова й сваля шапка, пияна или не през повечето време. Пък и какво повече можеш да искаш от жена си, освен да стои до теб и да чака с теб какво ще се случи по-нататък? Мама Спрингър обявява:

— Сега трябва да решим какво ще правим с Нелсън.

— Да го пратим обратно в колежа — заявява Хари. — Тя си била взела апартамент там, така че сега двамата могат да се преместят.

— Той не иска да се връща — казва им Дженис не за първи път.

— И защо, по дяволите? — въпросът все още го вълнува, макар да знае, че е победен.

— О, Хари — уморено изрича Дженис, — никой не знае. Ти не си ходил в колеж, защо той трябва да ходи?

— Точно затова. Виж мен. Не искам да живее моя живот. Аз го живея и това е достатъчно.

— Скъпи, казах го от негова гледна точка, а не за да споря с теб. Разбира се, че с мама предпочитаме да завърши „Кент“ и да не се беше захващал с тази секретарка. Но нещата не стоят така.

— Не може да се върне в колежа със съпруга, сякаш нищо не се е случило — заявява Беси. — Там я познават като една от служителките и мисля, че той би се притеснявал. Трябва му работа.

— Чудесно — казва Хари. Доставя му удоволствие да упорства, да остави жените да се справят с конструктивното мислене.

— Може би тъстът му ще му намери работа в Акрън.

— Нали видя майката? — казва мама Спрингър. — Оттам не може да се очаква нищо.

— Чичо Роб обаче беше наистина съвременен човек. Какво прави там в обувната фабрика? Пробива дупки за връзките?

Дженис имитира равния, решителен глас на майка си: