Мълчанието на младежите го притеснява и той го нарушава:
— Каква буря имаше снощи. Чух по радиото, че подлезът при „Айзенхауер“ и Седма улица е бил наводнен повече от час.
След малко казва:
— Знаете ли, струва ми се зловещо. Всички тези бензиностанции са затворени, като че ли някой е умрял.
След още малко добавя:
— Видяхте ли във вестника, че компанията „Харшей“ е трябвало да освободи деветстотин души заради стачката на шофьорите? Скоро ще започнем да се редим на опашка за шоколадчета „Харшей“.
Момчето съсредоточено изпреварва камион на ПЕКАРНА ФРАЙХОФЕР и Хари отговаря вместо него:
— Магазините в центъра се изнасят в предградията. В центъра на града вече останаха само банките и пощата. Построиха някакви странни сергии, за да направят пазар, но нищо няма да излезе, хората още се страхуват да ходят в центъра.
Младежът кара в първата лента на трета скорост, за да набере мощност, или защото е забравил, че има четвърта.
Хари го пита:
— Усещаш ли я, Джейми? Ако искаш да обърнеш, скоро ще стигнем до пресечка.
Момичето го разбира:
— Джейми, най-добре да обръщаме. Човекът иска да се прибере вкъщи за вечеря.
Докато той намалява, за да се включи в дясното платно и да влезе в пресечката, един пейсер — най-глупавата кола по пътищата, прилича на стъклена вана, но обърната наопаки — свива вляво. Шофьорът й е дебел мексиканец в хавайска риза. Момчето удря волана в напразен опит да натисне клаксона. Наистина „Тойота“ са монтирали клаксона на смешно място — върху две малки дъги на един палец разстояние от вътрешния ръб на волана. Хари бързо се пресяга и сигнализира вместо него. Пейсерът се прибира обратно в платното си, шофьорът хвърля мрачен поглед над хавайската си риза.
Хари го упътва:
— Джейми, искам да завиеш наляво на следващия светофар, да пресечеш магистралата и да завиеш пак наляво на следващата възможна, така ще се върнем обратно.
На момичето обяснява:
— По този път е по-красиво.
Мисли на глас:
— Искате ли да ви разкажа за колата, която не притежавам? Има множество ключалки. Тези японци живеят един върху друг и са луди на тема ключалки. Не се заблуждавайте, и ние сме тръгнали натам. Аз няма да съм жив да го видя, но вие ще сте. Когато бях дете, никой не заключваше къщата си, а сега всички го правят, с изключение на лудата ми жена. Ако случайно заключи вратата, ще изгуби ключа. Една от причините да искам да отида в Япония — „Тойота“ кани някои от представителите си, но на мен ми трябва по-голям оборот — е, за да видя как се заключва хартиена къща. Поне. Не можеш да издърпаш ключа от стартера, без да отпуснеш този лост тук. Багажникът отзад се отваря с този лост. За ключалката на бензиновата капачка вече ви казах. Чухте ли за онази жена в Ардмор тази седмица, която се прередила на опашката за бензин и човекът зад нея толкова побеснял, че свалил капачката си за резервоара и я сложил на нейния резервоар така, че когато дошъл редът й, не могла да си го отключи. Наложило се да я избутат от колонката. Така й се пада, ако питате мен.
Те направиха двата леви завоя и сега се носят по пътя, а отстрани полето стига чак до банкета и можеха да се видят обърнатите от ралото блестящи червени буци пръст. Сградите на фирмите — „Лоунмоуърс Шарпент“, „Па“, „Дъч Куилтс“ — сякаш са били построени в някой по-ранен век от онези по шосе 111, което продължава успоредно по пътя им. Между пощенските кутии със сърцевидна или шестоъгълна форма върховете на фия са покрити с лилави цветове. Сивите като слон бензинови танкери на Брюър се издигат по гребена на хълма, ръждивата земя се подрежда в стройни редици, докато изкачват Маунт Джъдж, и я размазват по пътя. Заека се осмелява да попита момичето:
— Оттук ли сте?
— По-скоро от Галилий. Майка ми има ферма.
„А майка ти Рут ли се казва?“ — иска да я запита Хари, но се сдържа, за да не я стресне и да развали трепета на въодушевлението, на неизпробваната възможност. Опитва се да открадне още един поглед към нея, да види дали бялата й кожа е огледална и дали невинното синьо в очите й е негово, но тялото му и тясната кола му пречат. Вместо това пита момчето:
— Следиш ли мачовете на Филаделфия, Джейми? Какво ще кажеш за загубата снощи? Бова рядко допуска подобни грешки.
— Бова, онзи с голямата заплата ли беше?
Хари ще се почувства значително по-добре, когато си вземе тойотата от ръцете на този кретен. Чувства как гумите свирят при всеки завой и как изненадващата тайна се разлива в него, кръг след кръг, подобно на семе: семе, което незабелязано попада в земята и когато се захване, не може да спре да расте, да изпълва формата, за която е програмирано да следва съдбата си, неизбежна като смъртта и също толкова оформена.
Читать дальше