— Искаш ли аз да повозя младите? — пита той.
— Не, ти си почини — отговаря Хари и добавя: — Може да започваш да заключваш отзад.
Табелата гласи, че в събота работят до шест, но в този зловещ юнски ден на бензинова суша шест без петнайсет е добро време.
— Връщам се след минутка.
Момчето пита момичето:
— Искаш ли да дойдеш или ще ме изчакаш?
— О, хайде — отговаря тя и нетърпение озарява благото й лице, докато се обръща към него и го нарича по име. — Джейми, майка ме чака.
— Ще отнеме само минутка — уверява я Хари. Майка. Ще му се да я помоли да опише майка си.
Отвън на площадката свежият вятър довява лятото. По тревните участъци около асфалта са избуяли глухарчета. Той закача номера на королата и подава ключовете на момчето. Накланя предната седалка, за да може момичето да седне отзад; докато се качва в колата, дънковите й панталонки разкриват част от дупето й. Хари се промушва на мястото на смъртника и показва на Джейми уредите по таблото, включително нишата, където може да се монтира касетофон. И тримата пътници са доста високи и малката кола им е тясна. Въпреки това с чуждестранния си кураж тойотата бързо набира скорост и си намира място в лентата за изпреварване на шосе 111. Усещат бръмчащия двигател, като че ли седят на гърба на огромна земна пчела.
— Страхотно — признава Джейми.
— И при това вози добре — добавя Хари, като едва се сдържа да не натиска спирачки на голия под изпод краката си. Провиква се към момичето отзад: — Добре ли си? Да си дръпна ли седалката малко по-напред, за да ти направя още място? — Панталонките й са толкова къси, че той се чуди дали не я боли чаталът. Шевовете се впиват в кожата й.
— Не, добре съм, ще седна настрани.
Той иска да се обърне и да я гледа, но на неговата възраст това движение не е много лесно, понякога се буди с болки по целия врат и раменете заради огромното си тежко тяло, което го притиска към леглото цяла нощ. Обръща се към Джейми:
— Този модел е хиляда и шестстотин кубика, произвеждат и базов модел с хиляда и двеста, но аз не искам да го продавам. Не желая да ми тежи на съвестта, че някой е загинал, защото не е имал достатъчно мощност да изпревари камион или нещо друго по американските пътища. Освен това държим да имаме голям избор, иначе ще се окажеш с вързани ръце при смяната, когато му дойде времето. — Успява да извърти тялото си така, че да вижда момичето. — Тези японци, въпреки всичките си положителни качества, имат много къси крака — казва.
Седнала е така, че задникът й е почти на пода, а коленете й са нависоко, тези млади лъскави колене на сантиметри от лицето му.
Несъзнателно тя маха няколко дълги косъма от устата си, където вятърът ги е издухал, и зяпа през прозореца към търговската зона на големия Брюър. Примамливи заведения за бързо хранене и сергии за продажба на дребно на всичко — от булчински аксесоари до гипсови корита, се редят пред погледа наред с паркингите в стария „Уайзъртаун Пайк“, където болезнено стърчат останките на някоя и друга оцеляла къща с почерняла морава отпред. Конкуренцията — „Пайк Порше“ и „Рено“, „Дайфендорфер — Фолксваген“, старото червено депо на „Мазда“, БМВ и „Даймънд Каунти Отомотив Импортс“ — развяват рекламните си табла с надписи ИКОНОМИЯ НА ГОРИВО, докато бензиностанциите в съответствие с тази реклама са покрили бензиновите колонки. По отбивките са паркирани товарни камиони. Някога там автомобилите минаваха, зареждаха и продължаваха по пътя си. Късно през деня те приличат на враждебна преграда. Откъде се взеха тези покривала? Някои от тях бяха доста добре ушити от правоъгълен тъмночервен брезент. Нова индустрия — покривала за бензинови колонки. По празните участъци асфалт няколко малки сергии предлагат ягоди и ранни круши. Един висок знак приканя към квадратна циментова сграда встрани от пътя; Заека си спомня времето, когато там се извисяваше огромната фигура на господин Фъстък, сочещ към ниското магазинче, където в стъклени кутии бяха наредени солени ядки, лешници, бразилски ядки и цяло кашу, а натрошените ядки бяха на по-ниска цена. Даймънд Каунти се славеше със своите ядки, но явно това не беше достатъчно, щом магазинчето беше затворено. Стените му бяха съборени, построиха сградата наново, двойно по-голяма, и я превърнаха в нощен клуб. Табелата беше пребоядисана, шапката остана същата, но господин Фъстък се превърна в гуляйджия с бяла вратовръзка и смокинг. Сега, след редица ремонти, табелата се е превърнала в зле изрисувана женска фигура, черен силует без издутини, които да напомнят за дрехи, главата й е отметната назад и големи букви ДИСКО падат в нарисувани мехурчета, сякаш теглени една по една от срязаното й гърло. Зад подобни рекламни табели износените зелени хълмове се мержелеят в маранята, бледите полета се пекат на слънцето, докато редовете царевица се сгъстяват. Королата се затопля от смесени човешки миризми. Хари си мисли за дългото бедро на момичето на задната седалка и си представя, че му мирише на ванилия. Сладолед с вкус на вагина би бил истински хит, фирма „Сийлтест“ би трябвало да го разработи.
Читать дальше