Джон Апдайк - Заека богат

— Не се отказвай от хлапето. Ти си всичко, което има.

— Господи, каква мисъл!

— Тръгвай си, аз ще довърша нещо тук и ще заключа.

— Добре, отивам да видя какво е изгорила Дженис за вечеря. Искаш ли да дойдеш да си опиташ късмета? Ще се радва да те види.

— Благодаря, но manna mou ме чака. — Майка му, самата тя вече грохнала, сега живее с Чарли в жилището му на Айзенхауер авеню и това е още едно общо нещо между тях, тъй като Хари живее с тъща си.

— Добре, пази се, Чарли. Ще се видим в понеделник на миенето.

— И ти се пази, приятел.

Навън денят все още е с цвета на старо злато като дългия живот на Хари. Той е виждал толкова лета да идват и да си отиват, че началото и краят им се сливаха, въпреки че още не знаеше имената на плевелите, които цъфтяха един след друг през целия сезон, нито пък на насекомите, които също се появяваха, ядяха и загиваха в точно определен ред. Знае, че през юни учениците излизат във ваканция и игрищата отварят, и че ако си мъж, непрекъснато трябва да подрязваш тревата, а ако си дете, можеш да си играеш навън, докато чиниите за вечеря потропват в меко осветените родни кухни, и да гледаш как луната наднича над рамото ти от все още синьото небе, а някакво сребристо петно от млечка мистериозно се е появило на коляното ти. Късмет. Продажбите на коли нарастват през юни. За дилър като Хари, който продава по триста коли годишно, това означаваше двайсет и пет повече, като двайсет и една вече бяха уговорени, а шест предстоеше да се продадат през близките няколко дни. Средно осемстотин брутна печалба по двайсет и пет е равно на двайсет хилядарки, минус двайсет и петте процента компенсация на продавачите, заплати и премии, остават петнайсет хилядарки, минус между осем и десет за заплатите на онези малки сладурани, които идват и си отиват в счетоводството, една от тях се казва Киси — полякиня, преди няколко дни стигнаха дори до потъркване на интимните части и се облекчиха в онзи коридор, и наема, който „Спрингър Мотърс“ си плаща сам на себе си. Старият Спрингър не искаше да притежава нещо, което банките могат да притежават, но дори и той в крайна сметка трябваше да плати ипотеката. Господи, в наши дни лихвените проценти убиват всеки, решил да се захване с нещо, и финансовата двойна лихва, която „Брюър Тръст“ искат от години, и срещу тези дванайсет процента трябва да изчислиш два или три процента изгубени резерви. Никой не е склонен да го нарече възвръщаемост, данъчните го смятат за облагаеми доходи. Поддръжката на електричеството, която „Сън 2001 Диагностик Компютър Мани“ искат, ще глътне доста, а електрическите инструменти вече не могат да завинтят и един болт, вече имат нужда от пневматични рррррррт; и тая жега, слава богу, няколко месеца отсрочка. Шибаните араби ни избиват, а мъжете отказват да носят пуловери под палтата си. Младите механици са най-зле, казват, че не чувстват нищо с върховете на пръстите си, а здравната застраховка е убийствена и болниците поддържат живи хора, които всъщност вече са умрели, като че ли играят някаква игра за сметка на програмата за здравно осигуряване „Медикейд“ и рекламата. Често се чуди каква е ползата от това правило, за което някъде прочете, за един и половина процента от брутните продажби, но ако погледнеш на страницата на авто продажбите в неделния вестник, никога не виждаш подобна бъркотия, а изрядно изредени цени и сянката на дилъра. И както старият Спрингър каза, човекът, който става известен в Ротари Клуб и в ресторантите в центъра и голф клуба, наистина трябва да може да изкара всичко това като бизнес разходи — четиристотин седемдесетте и пет кинта, които си плаща всяка седмица, не се броят, както и костюмите, с които изглежда представителен и които си купува четири-пет пъти годишно, и то вече не от „Крол“ — не харесва продавача, защото изкара талията му прекалено широка! Уеб Мълкет знае едно малко магазинче на Пайн стрийт, където дрехите са като ръчно ушити. След това идват данъците за недвижимо имущество, а хлапетата продължават да хвърлят камъни и да стрелят с прашки по стъклените витрини отвън, трябва пак да минем на дървени табели, но националното представителство на „Тойота“ си има своите изисквания. Какъв е той, да кажем деветмесечни общи разходи, постоянни и непостоянни, остават четири чиста печалба, извади още хиляда от тях за инфлация и дребни кражби и пак ти остават три; хиляда и петстотин за мама Спрингър и хиляда и петстотин за Дженис и него плюс двете хиляди заплата, когато бедният му мъртъв баща ходеше до печатницата в седем и петнайсет всяка сутрин за четирийсет долара седмично и това не се смяташе за лоша заплата по онова време. Хари се чуди какво ли щеше да си помисли баща му, ако можеше да го види сега богат.