Джон Апдайк - Заека богат

Пътят му го отвежда нагоре към величествената гимназия на Брюър, наричана „Замъка“, за която си спомняше, че е построена през 1933 — годината на раждането му. Сега не биха построили подобно нещо, с тази липса на вяра в образованието и с този нулев прираст, в училищата няма достатъчно ученици и много от училищата затварят. Тук на хълма градските строители бяха подхванали имената на дърветата, тъй като годишните времена бяха само четири. От двете страни на булевард „Акация“, на изток от „Замъка“ са накацали къщи, заобиколени от тесни ивици окосена трева и умиращи от липса на светлина рододендрони.

Тук живеят по-заможните — хирурзи, адвокати и средни началници от фабриките, които не са се сетили да отидат на юг или са се заселили тук отдавна. Там, където булевард „Акация“ се вие през общинския парк, името му се променя на Ситивю Драйв 3 3 Буквално „изглед към града“. — Б.пр. , въпреки че с всички тези дървета, които са пораснали през годините, не е останала кой знае каква гледка; целият Брюър може да се види единствено от хотел „Пинакъл“, който сега беше място на вандализма и терора, а преди време — терен за танци и прегръдки. Лошото на мексиканците е, че се дразнят, когато белите хлапета успяват. Наобикалят колата, разбиват предното стъкло с камъни и разкъсват дрехите на момичето, докато пребиват момчето. Какъв свят, в който да пораснеш, особено за момиче. Двамата с Рут бяха ходили до „Пинакъл“ един-два пъти. Сигурно стълбите към железопътната линия вече бяха изгнили. Тя си беше свалила обувките, защото високите им токчета затъваха в чакъла между релсите, той си спомня как белите й като на градско момиче ходила се изкачваха по стълбите пред очите му и как му се струваше, че са голи само заради него. Тогава хората се задоволяваха с по-малко. В парка един превърнат в паметник танк от Втората световна война сочи с оръдието си към тенискортовете, където децата непрекъснато разкъсват мрежите, дори онези, направени от оградата на игрището. Каква разрушителна сила само притежаваха тези хлапета. И той ли е бил такъв на тази възраст? Човек иска да остави нещо след себе си. Светът обаче изглежда неразрушим и няма да те остави. Пропускай ги.

На светофара Хари завива надясно покрай къщи с триъгълни покриви и малки кулички, каквито се строяха в началото на века, когато мъжете носеха сламени шапки, правеха домашен сладолед и караха колела. След тях има универсален магазин и кино с четири зали, пред което плакат, закачен толкова нависоко, че вандалите да не могат да отчупват буквите, гласи: ИЗВЪНЗЕМЕН ЛУНЕН СКИТНИК. ГЛАВНО СЪБИТИЕ. БЯГСТВО ОТ АЛКАТРАЗ. Той обаче не иска да гледа тези филми, въпреки че харесва как косата на Барбара Стрейзънд се подвива нагоре, харесва еврейския й нос, в гласа й също има нещо еврейско, което го изпълва с трепет, сигурно имаше нещо общо с това, че са богоизбран народ, те наистина изглеждат като у дома си тук, на земята. Малкото евреи, които познава, са изпълнени с енергия. Лошото при Стрейзънд е, че ако не ходи с египтянин като Омар Шариф, то ще е с някой сприхав тип, като Райън О’Нийл; същото важи и за Уди Алън — в Даян Кийтън няма нищо еврейско, въпреки че като се замисли, и нейната коса се подвива нагоре.

Музиката спира и започват новините. Чете ги млад женски глас с безразлично носово трептене, като че ли съзнава, че губи времето на слушателите. Гориво, шофьори. Разследването на „Три-Майл Айланд“ продължава. Датата за обявяване фалита на „Скайлаб“ е отложена. „Сомоза“ също е загазила. Съдът е отказал отлагането на екзекуцията на осъдения убиец от Флорида. Бивш лидер на британската партия на либералите е оправдан по обвинения в заговор за убийството на бившия му любовник. Заека се дразни от това, но възмущението му, че този надут педал се е измъкнал, отстъпва място на любопитството му около следващата новина за някакъв лекар от Балтимор, обвинен в убийството на канадска гъска със стик за голф. „Защитата твърди — монотонно продължава носовият женски глас, — че той случайно е ударил гъската с топка за голф и след това е доубил животното със стика си, за да му спести мъките.“ Гласът заключава: „Убийство по милост или най-долно престъпление?“. Той се изсмива на глас в колата. Трябва да запомни това, за да го разкаже утре на приятелите в клуба. Утрешният ден ще бъде слънчев, уверява го прогнозата за времето. „А сега хит номер едно в страната: «Горещи неща» на кралицата на диското Дона Съмър.“