Джон Апдайк - Заека богат

Луксозното му комби корола от 1978 година с пет врати е паркирано на мястото си. Води се за червен металик, но по-скоро бие на кафяво, като престояла доматена супа. Единственото слабо място на японците е усетът им за цветове — техният меден металик според Хари е кафяв, ментовозеленият металик по-скоро му приличаше на цианид, а това, на което казваха бежово, за него си беше чисто лимоновожълто. По време на войната се разпространяваха карикатури на японци с очила с дебели стъкла и той се зачуди дали това е така, дали наистина те не виждаха достатъчно добре и цветовете им се сливат като ивиците на дъгата. Въпреки това королата му е готина колица. Голяма стабилна машина, с кожа, лост за наместване на седалката за удобство на шофьора, фабрично инсталирано радио с четири колони, настроено на AM/FM/MPX вълни. Най-много се радва на радиото, докато шофира из Брюър с вдигнати прозорци, заключени врати и пуснат климатик, докато от четирите ъгъла на колата бумти дискотечна музика като от четирите ъгъла на балната зала на съзнанието. Весела и нежна, музиката напомня на Заека за песните, които пускаха по радиото, когато беше в гимназията: „Колко високо е луната“, с извисяващия се кларинет, или както го наричаха — „пръчка женско биле“, „Запиши я на Риц“ — градски песни, не като онова кънтри от шейсетте, което се опитваше да ни върне назад в спомените ни и да ни направи по-добри, отколкото сме. Чернокожи момичета с метални гласове нареждат безсмислени думи на фона на пулсиращ електронен ритъм и на него това му харесва, харесва му мисълта за тези момичета, които сигурно бяха от Детройт, в блестящи сатенени рокли, чиито цветове се преливаха под въртящите се светлини в дискотеката, и тъпите им гаджета, наредени сред публиката. Двамата с Дженис трябваше да отидат поне до онова място надолу по шосе 111 с надпис ДИСКО, покрай което днес мина за стотен път, но така и не посмя да влезе. Опитва се да си представи Дженис до цветнокожите момичета и въртящите се светлини, но те се разлетяват на различни посоки. Сеща се за Скийтър. Преди десет години двамата с Нелсън преживяха доста бурни времена и този дребен чернокож мъж. Сега Скийтър е мъртъв, разбра го през април. Някакъв анонимен тип му изпрати продълговат плик, облепен с марки, какъвто човек можеше да си купи от всяка поща. Името му беше изписано с четливи печатни букви, както пишеха счетоводителите или учителите. В плика имаше изрезка от вестник в обичайния стил на брюърския „Ват“, където Хари работеше като линотипер, докато тези машини не излязоха от употреба:

Убит бивш жител на Филаделфия

Хуберт Джонсън, бивш жител на Брюър, умря от огнестрелните си рани в Общинската болница на Филаделфия след предполагаема схватка с полицейски служители.

Твърди се, че Джонсън е стрелял, без да бъде предизвикан, срещу длъжностни лица, разследващи нарушения на закона за членуване в религиозна комуна, ръководена от самия Джонсън, чието „Свободно семейство месия“ сега включвало редица чернокожи семейства и младежи.

Постъпили са многобройни оплаквания от техни съседи по повод вдигането на шум късно през нощта и грубото им поведение. „Свободното семейство месия“ сега се помещавало на Колумбия авеню.

Джонсън — обявен за издирване

Джонсън, с последен адрес на Плъм стрийт, е познат на местните с прозвището Скийтър, но се подвизавал и под името Фарпсуърт. Той е издирван по редица обвинения, потвърдени от местните власти.

Лейтенантът от Филаделфийската полиция Роман Сурпитски информирал полицията, че той и хората му нямали друг избор, освен да отвърнат на изстрелите на Джонсън. За щастие при инцидента не са пострадали полицаи или други членове на комуната.

Служителите от отдела на майор Франк Ризо отказват да коментират случая. „Вече не се занимаваме с подобни смахнати като едно време“, съгласи се да изрази мнението си лейтенант Сурпитски.

В плика нямаше никаква бележка. Но изпращачът сигурно го е познавал, знаел е нещо за миналото му, наблюдавал го е като мъртвите от небето. Зловещо. Със смъртта на Скийтър като че ли някаква светлина се е отдръпнала от света, едно предизвикателство, обещанието, че всичко ще бъде опровергано. Скийтър беше предсказал това, смъртта му дойде рано. Когато Хари го видя за последен път, той вървеше през царевичните стърнища сред насъбралите се гарвани. Но това беше толкова отдавна, че изрезката от вестник, която държеше, беше като всяка друга новина, като изрезките от спортни вестници за неговите постижения, окачени в изложбения автосалон. Самите ние също умираме. Онази част от него, подвластна на магията на Скийтър, се беше съсухрила и смачкала. Никога не се беше сближавал с други чернокожи и, честно казано, така и не изпита страх и неудобство, ласкаеше се от вниманието на този войнствен непознат, който се беше появил изневиделица като паднал ангел. Хари имаше чувството, че този гневен мъж отново внимателно го наблюдава като под лупа. Сигурен беше, че е луд с тези безкрайни и неоснователни настоявания, и сега, когато беше мъртъв, Заека се чувстваше в безопасност.