Джон Апдайк - Заека богат

Нелсън влиза в кухнята с отворена уста и подозрителни очи.

Дженис казва:

— Или пък да дойда с вас до фирмата и после и тримата да отидем в клуба. Така ще използваме само едната кола и ще спестим бензин!

— Мамо, това е бизнес — протестира Нелсън и по начина, по който лицето му помръква, и родителите му разбират, че този път е по-добре да го послушат. Изглежда много уязвим в сивия си костюм, като децата, когато ги обличат официално за церемонии, които не разбират.

Така че Хари се качва зад кормилото на королата за първи път от месец насам и двамата с Нелсън тръгват през неделния трафик по пътя, който познават по-добре от линиите на дланите си, надолу по „Джоузеф“, после по „Джаксън“, „Централ“ и около планината. Хари казва:

— Колата не е същата, нали? — Това е лошо начало. Опитва се да го прикрие. — Явно всички коли са така, след като са били удряни.

Нелсън се опитва да се сдържи:

— Беше просто една вдлъбнатина, няма нищо общо с предницата, а ако имаше някаква разлика, щеше да я почувстваш там.

Бащата задържа дъха си и се съгласява:

— Сигурно си въобразявам.

Минават през виадукта и универсалния магазин, където комплексът от четири кина рекламира АГАТА. МАНХАТЪН. КЮФТЕТА. УЖАС В АМИТВИЛ. Нелсън пита:

— Чел ли си книгата, татко?

— Коя книга?

— „Ужас в Амитвил“. Децата в Кент непрекъснато си я разказваха.

Децата в Кент. Късметлии. Какво само можеше да постигне, ако имаше образование. Сигурно щеше да е преподавател в някой колеж.

— Не беше ли нещо за къща, обитавана от духове?

— Татко, става въпрос за сатанизма. Идеята е, че някакъв предишен обитател на къщата се е врекъл на Дявола и сега той не иска да си тръгне. Една обикновена къща в Лонг Айланд.

— Вярваш ли в тези неща?

— Ами… има доказателства, които е трудно да отречеш.

Заека изсумтява. Безгръбначно поколение, нямат твърди характери, нищо солидно, с което да различат фактите от призраците. Сатанизъм, алкохол, наркотици, вегетарианство. Жалко. Всичко им се поднася на тепсия, мислят си, че животът е една голяма телевизия, изпълнена с призраци.

Нелсън прочита мислите му и го обвинява:

— Е, ти пък вярваш на онова, което ви говорят в църквата, а то е направо отвратително. Трябваше да видиш днес, като се причестяваха, беше невероятно, всички тези хора, които си бършеха устните и изглеждаха толкова сериозни, когато се връщаха от олтара. Беше като извадено от учебника по антропология.

— Поне — отговаря Хари — това кара хора като баба ти да се чувстват по-добре. А кой се чувства добре от този ужас в Амитвил?

— Не това е целта. Това е просто нещо, което се е случило. Хората от къщата също не са искали да се случи, но то се е случило.

Заека осъзнава, че от тона му хлапето се чувства по-притиснато, отколкото е възнамерявал. И без това не иска да се замисля за невидимото; всеки път, когато се беше опитвал да го направи, някой умираше.

Баща и син мълчаливо се движат по „Ситивю Драйв“, с неговите пролуки между дърветата, които се извисяваха над керемидения на цвят град, построен от немските работници според плана, който някакъв английски земемер беше поправил и където сега поляците, мексиканците и негрите седяха наблъскани в къщурките си, слушаха бръщолевенето от телевизора на съседа си през стените, чуваха плача на бебетата си и вечерните съботни скандали. Тук трябва да се шофира внимателно с всички тези велосипедисти и мотористи и най-вече заради тези ролери, с шорти за бягане и слушалки на главите като боксьори. Надрусани, те се плъзгат с ролерите, като че ли улицата им принадлежи.

Минават по улица „Акация“, където адвокатите и лекарите са се скрили в издължените си тухлени еднофамилни къщи, навътре от пътя, под сянката, със здрави стени и хвойнови храстчета, които се съпротивляват на наклона на улицата, и заобикалят отдясно хълма Брюър, който, когато беше дете, му приличаше на замък; множество гимнастически салони и редове с шкафчета, които сякаш се губеха в безкрайността; малкото пъти, когато беше ходил там с университетския отбор на Маунт Джъдж, беше играл срещу отбора на Брюър „Дж. В.“, малко или много на шега (от тяхна страна). Чуди се дали да не разкаже на Нелсън за това, но знае, че момчето мрази неговите спомени от спортните му години. Брюърските деца, спомня си Заека, бяха жестоки, с нещо мръсно около устата, като че ли всички току-що бяха близали малинова близалка. Момичетата се чукаха, а някои по-порочни пушеха и нещо, което в онези дни наричаха трева. Сега дори децата на президента и синът на Форд се чукат и пушат марихуана. Прогрес. Той осъзнава, че в известен смисъл е израснал във вътрешния джоб на света, както се беше изразила Мелани, подобно на вирчетата в реките, където клончетата се завъртат и се събират в калта.