Джон Апдайк - Заека богат

— Мелани, толкова ми е тъжно, че смяташ да заминаваш — намесва се Дженис.

Понякога Хари се стряска от това колко мила може да бъде Дженис на средна възраст. Гледайки назад във времето, двамата с Джен бяха доста грубички — недоволни деца без особен стил. Всъщност без никакъв стил. Малко повече пари правят чудеса.

— Да — казва лятната им гостенка. — Трябва да посетя семейството си. Искам да кажа, майка си и сестрите си в Кармел. Не знам дали ще отида да видя баща си, станал е толкова странен. И после обратно в колежа. Престоят ми тук беше чудесен, вие всички бяхте много мили. Особено като се има предвид, че дори не ме познавахте.

— Няма проблеми — отговаря Хари, чудейки се дали сестрите й имат същите очи и рубинени устни. — Ти се справи сама, плащаше си за всичко.

Това звучи неубедително, така и не успя да говори с нея.

— Сигурна съм, че на мама много ще й липсва твоята компания — казва Дженис и се провиква: — Нали, мамо?

Мама Спрингър обаче разглежда порцелана си в бюфета, за да види дали нещо не липсва, и изглежда не чува. Хари рязко пита Нелсън:

— Какво бързаше да ми покажеш?

— То е във фирмата — отговаря момчето. — Мислех да отидем дотам с колата, когато се прибереш.

— Не мога ли първо да обядвам? Почти не съм закусил заради това бързане да хванем службата. Само няколко пикан сандис 18 18 Овесени ядки или бисквити, продукт на едноименна фирма. — Б.пр. , които мравките не бяха нападнали. — Стомахът го боли само като си помисли за ядене.

— Май няма много за обяд — отбелязва Дженис.

Мелани предлага:

— В хладилника има малко житни кълнове и кисело мляко, а във фризера има китайски зеленчуци.

— Нямам апетит — заявява мама Спрингър. — А и искам да опитам собственото си легло. Без да преувеличавам, мисля, че там не съм спала повече от три часа без прекъсване. Непрекъснато чувах енотите.

— Просто й е криво, че пропусна службата — казва Заека на останалите.

Чувства се като в капан с всичкото това суетене от завръщането им. Тук има някакво напрежение, което не съществуваше преди. Човек никога не се завръща на същото място. Спомнете си за мъртвите, които се връщат в Деня на възкресението. Излиза от кухнята в градината и изяжда един суров алабаш, късайки листата с ръце и обелвайки меката крехка луковица с предните си зъби. Лесбийките нагоре по улицата все още чукат нещо — какво ли строят? Как беше онова стихотворение? „Построй ти нещо по-величествено, о, душа моя.“ Лоти Бингаман сигурно е знаела какво, когато реагираше, размахвайки ръка във въздуха. Въздухът е приятен. Луната, сега, когато лятото вече преминава, е по-плоска отпреди. Тучната зеленина на юни вече е потъмняла в листата на дърветата, а монотонното жужене на насекомите е станало по-дълбоко, ако се заслушаш, прилича на непрестанно сухо стържене. Марулята е висока и оръфана, бобът е прецъфтял, морковът е къс и дебел като члена на дебел мъж, цялата му енергия е тръгнала нагоре към зелените листа. Вътре в кухнята Дженис е намерила някакъв колбас, който не е прекалено изсъхнал, и е направила сандвичи за него и Нелсън. Тази екскурзия до фирмата е обречена да се случи; все пак Хари се беше надявал да намине през клуба по-късно следобед, за да види дали е липсвал на момчетата. Представя си ги как седят около потръпващия бляскав басейн с хлорирана вода, смеят се: Бъди с кучката си за този месец, Харисънови, старата лисица Уеб и малката му Синди. Малката Синди — черно долнище, бебешки пръсти на краката. Истински слънчеви хора, не като тези сенки по ъглите в намусената къща на мама. Чарли свири с клаксона отпред, но не влиза вътре. Срам го е, и така трябва, похитител на малки деца. Хари поглежда към Дженис, за да види как приема хлопването на предната врата. Дори не трепва. Жените са корави.

Пита я:

— А ти какво ще правиш следобед?

— Щях да чистя къщата, но Мелани е свършила всичко. Може да намина през клуба и да видя дали ще успея да се включа в някоя игра. Поне мога да поплувам малко.

Редовно плуваше в езерото Ауърглас и наистина изглежда по-стройна, по-издължена от гърдите до хълбоците. „Не е лоша малка булка“ — мисли си той понякога, изненадан от мълчаливото им одобрение на този мрачен свят на стара кръв и тъмни непознати.

— Как се чувстваш по отношение на Чарли и Мелани? — пита той.

Тя вдига рамене, също като Чарли.

— Чувствам се отлично, защо не? Това му вдъхва енергия. Човек живее само веднъж. Така казват.

— Искаш ли ти да тръгнеш, а ние с Нели ще дойдем, след като ми покаже онова нещо, каквото и да е то?