Джон Апдайк - Заека богат

— Чарли казва — подхваща Мелани, — че си прекалено нетърпелив като продавач и че плашиш хората, които идват.

— Хората, които идват, се плашат от скапаните тенекиени японски коли, които струват цяло състояние, защото йената скача. Аз не бих си купил такава и не разбирам защо другите хора го правят. За всичко е виновен Детройт. Детройт подвежда всички, милиони хора, които разчитат на работа. Ако Детройт пусне някой добър модел кола, но онези задници не го произвеждат.

— Не ругай толкова много, Нелсън, това не ме впечатлява.

Докато спокойно гледа нагоре към него, почти цялото бяло на очите й се вижда, той си представя пищната белота на гърдите й и не иска кавгата им да продължава, за да не го утешава тя в леглото. Никога не му е духала, докато свърши, но се обзалага, че го е правила на Чарли, това е единственият начин, по който тези старци успяват да го вдигнат. С будистката си усмивка Мелани казва:

— Отивай да си играеш с момчетата, а аз ще пиша на Пру и няма да й споменавам, че си казал, че е глупава. Но вече се изморих, Нелсън, да те прикривам.

— Че кой те е молил? Ти също имаш полза от това.

В Колорадо тя спеше с женен мъж, който освен това беше партньор на онзи тип, за когото Нелсън трябваше да работи през лятото за създаването на местно училище по каране на ски. Жената на човека беше започнала да вдига врява, въпреки че самата тя хойкаше, а другият тип, с когото Мелани ходеше, се виждаше като пласьор на кокаин на прекрасните хора в Аспен, но му липсваха смелостта и контактите, а и така или иначе се беше запътил към затвора или гроба, в зависимост от това с кой крак се спънеше първо. Казваше се Роджър и Нелсън го харесваше, харесваше начина, по който плахо пристъпваше като слаба жълта хрътка, която знае, че ще получи именно ритник. Роджър ги запали по делтапланеризма. Мелани беше прекалено благоразумна, но Пру изненадващо поиска да се пробва, като се шегуваше, че това може да е начинът за разрешаване на всичките им проблеми. Лицето й беше толкова слабичко под огромната бяла каска, която даваха под наем в базата „Хайландс“ горе на Голдън Хорн. В секундата преди спускането в удивителното, напълно тихо пространство тя му хвърляше същия онзи ироничен, остър, изпитателен поглед, както когато реши да спи с него за пръв път, в малкия й апартамент студио в подобното на фабрика възвишение в Стоу, а изрисуваните й прозорци гледаха към един паркинг. Беше се запознал първо с Мелани на един курс, който и двамата си бяха избрали — география на религиите: шинто, шамани, джайни, всякакъв вид древни суеверия, които според картите процъфтяваха и се припокриваха, подобно на обрив от болест, като в някои случаи дори се разрастваха — светът беше в такова отчаяно състояние. Пру не беше студентка, а машинописка в канцеларията на регистратора в „Рокуел Хол“. Мелани се беше запознала с нея по време на една кампания на Студентската лига за демократичен Кент за подбуждането на недоволство сред служителите на университета и особено сред секретарките. Повечето подобни запознанства се разпадаха при появата на нова кауза, но Пру се беше задържала.

Тя искаше нещо. Нелсън беше привлечен от недоволната й крива усмивка, като че ли тя също е имала затруднения с общуването, за разлика от онези хлапета, които са отишли в класните стаи направо от канапето пред телевизора и така и не са усетили истинския свят, който да възпира развързаните им езици. Освен това пръстите на ръцете й бяха дълги като на баба му Енгстръм. Беше взела портативната си „Ремингтън“ с надеждата да си намери работа в Денвър и затова печаташе писмата, в които му разказваше кога си ляга, кога става и кога й се повръща, докато той трябваше да й отговаря с почерка си, който мразеше, защото приличаше на детски драсканици. Гладкото съвършенство на вълната от писма го залива, нямаше как да знае, че тя ще се окаже източник на подобен поток. На момичетата някак по-лесно им се удава да пишат писма: той си спомня бележките със зелено мастило, които Джил лепеше из къщата в Пен Вилас. Изведнъж още думи от песента, която маминка му пееше, изникват в съзнанието му: „Peide, reide Geile/Alle Schtunn en Meili/Geht’s iwwer der Schtumbe/Fallt’s Bubbli nunner!“. Тя не изпяваше последната дума, когато Бейби падаше — „nunnery“, а я казваше с толкова тържествен глас, че той винаги се засмиваше.

— Каква е моята полза от всичко това, Нелсън? — пита го Мелани с онази настоятелна влудяваща мелодичност.

— Удоволствие — отговаря й той. — При това безопасно, точно както обичаш. Контрол върху мен, малко или много. Очароваш старците.