Джон Апдайк - Заека богат

— Може да не мислиш така, когато дойде твоето време.

— Напоследък си мисля за всички умрели, които познавах — отговаря Хари, като гледа картите си. Асо, десетка, поп и вале пика, но никаква дама. Следователно няма да спечели точки. Нито дори четворка.

— Пас.

— Пас — казва и Дженис.

— Качвам на двайсет и едно — въздиша мама Спрингър и сваля поредица кари заедно с деветката и дамата пика към валето му.

— Брей — отбелязва Хари, — каква силна ръка.

— Кои умрели, Хари? — пита жена му.

Страхува се да няма предвид Беки. Но в действителност той рядко се сеща за умрялото им бебе, и то винаги с умиление, като за краткото слънце през зимен ден след обилен снеговалеж, въпреки че името й беше Джун.

— О, най-вече за мама и татко. Чудя се дали ни гледат. През по-голямата част от живота ни се опитваме да привлечем вниманието на родителите си и ми се струва някак странно да продължиш без тях. Искам да кажа, кой го е грижа сега?

— Много хора ги е грижа — отговаря Дженис с нетипична сериозност.

— Не знаеш какво е — отбелязва й Хари. — Все още имаш майка си.

— Още малко — казва Беси, сваляйки асо спатия. Прибира ръката с обиграно движение и добавя: — Баща ти беше добър работник и никога не си придаваше важности, но да си призная, така и не можах да харесам майка ти. Имаше остър език и обикновено тяло.

— Мамо, Хари обожаваше майка си.

Беси слага на масата асо купа.

— Е, мисля, че така и трябва, или поне така казват, едно момче трябва да харесва майка си. Но на мен ми беше мъчно за него, докато тя беше жива. Тя го подтикна да има необичайно високо самочувствие, но не можа да му даде нищо, за което да се захване, както ние с Фред можахме.

Говори за Хари, като че ли той също е умрял.

— Още съм тук, да знаеш — обажда се той, давайки най-малката купа, която има.

Устата на Беси се свива и лицето й леко са издува, докато черните й очи гледат картите.

— Знам, че си още тук, не казвам нищо, което не бих казала и пред теб. Майка ти беше една нещастна жена, която причини множество злини. Ако не беше Мери Енгстръм, двамата с Дженис никога нямаше да преживеете това, което преживяхте. Имаше прекалено голямо самочувствие.

Мама Спрингър има онова фанатично изражение, което жените придобиват, когато се мразят. Майка му също не харесваше Беси — снобарка, омъжена за онзи мошеник, няма достатъчно ум да излъска един тиган, живурка си с вирнат нос в голямата къща на „Джоузеф“. Кьорнерови бяха мръсни фермери, и то от най-лошите, защото обработваха хълмовете.

— Мамо, майката на Хари беше на легло, когато къщата изгоря. Умираше.

— Явно не е умирала, щом забърка толкова каши, преди да си отиде. Ако ви беше оставила да си изясните отношенията с онези другите, нямаше да има раздяла и толкова мъка. Ревнуваше Кьорнерови от самото начало. Познавах я още като беше Мери Ренингър, две години по-голяма от мен в старото училище „Тад Стивънс“, преди да построят новата гимназия на мястото на фермата на Морисови, и още тогава се смяташе за голяма работа. Ренингърови не бяха граждани, нали знаете, идваха направо от Брюър и притежаваха манталитета на бедняците, тяхното самохвалство. Беше прекалено висока за жена и прекалено дебела за панталони. Сестра ти, Хари, е наследила тялото си от баща ти. Казват, че бащата на баща ти е бил от онези много руси шведи, гипсаджия.

Тя сваля асото каро, почуквайки го с палеца си.

— Не можеш да играеш коз преди третата ръка — напомня й Хари.

— О, колко съм глупава. — Тя си взема асото обратно и гледа картите през новите си модерни очила, които не й отиват — с тежки сини рогови рамки, захванати ниско към слепоочията под формата на буквата „S“ с нещо като непрекъсната фалшива вежда от сребриста инкрустация. Дори не са й удобни, защото непрекъснато ги повдига над малкия си кръгъл нос.

Агонията над картите й е толкова голяма, че Хари й напомня:

— Трябва ти само една точка, за да обявиш залога си, а вече имаш една.

— Да, направи каквото можеш, докато все още го можеш, както казваше Фред. — Разперва картите си още малко. — А, мислех, че имам още една от тези — и сваля второ асо спатия.

Дженис я цака. Взима ръката и казва:

— Извинявай мамо, имах гола спатия, нямаше как да знаеш.

— Имах такова чувство, още щом свалих асото. Имах предчувствие.

Хари се засмива. Няма как да не обичаш старата. Затворен с тези две жени, той е станал нежен и доверчив, както когато беше малък и питаше майка си откъде пишкат жените.