Джон Апдайк - Заека богат

В спомените му от тези излети те винаги се катерят към океана като към някаква огромна синя планина. Понякога нощем, преди да заспи, той чува майка си да просъсква: „Хаси“. Сега, когато е богат, разбира, че излетите на бедните завършват със слънчеви изгаряния и стомашни разстройства. Татко обичаше раци и печени стриди, но винаги, когато ги ядеше, повръщаше. Когато колата беше вкарана в гаража, а малката Мим — в леглото, Хари чуваше баща си да повръща в отдалечения край на двора. Той никога не се оплакваше от повръщането или от работата, те просто бяха неща, които трябваше да се вършат, едното по-редовно от другото.

Така че Заека беше дошъл във вилата, която Фред Спрингър беше купил в напреднала възраст, доста след като франчайзингът с „Тойота“ го беше направил много повече от дилър на употребявани коли и след като единственото му дете се беше омъжило и пораснало, като напълно незапознат с подобни места. Първоначално Хари и Дженис идваха само на едноседмични почивки. Мястото беше прекалено малко, напрежението щеше да ги изнерви, а след първите един-два дни на Нелсън му доскучаваше и целият беше изпохапан от дървеници. Там можеше да видиш само водопада Бушкил и да се любуваш на папратта, докато се катериш по стъпалата.

Когато старият Спрингър умря, Хари остана единственият мъж наоколо и най-накрая осъзна, че природата не е нещо, което се провира през пукнатините, по тротоарите и държи фермерите в капан, а еликсир, лукс, който може да се купи и огради и опази чист за по-големите щастливци в една нечиста ера. Не че тази петстайна, покрита с тъмни керемиди вила, която мама Спрингър наема само за три седмици от август, обирайки каймака от Деня на труда и отдавайки я под наем в ловния сезон, ако успееше, можеше да се мери с именията, вилите и почивните хотели наоколо, които се срутваха или бяха разграбвани от предприемачите, но зад нея има два акра гора и док, и собствена гребна лодка. За Хари тя представлява възможността животът да бъде изживян избирателно, както човек избира от меню или си взема най-лъскавия плод от купата. Тук в Поконос храната, разходките и сънят не са притиснати в рамките на деня, а придобиват огромно значение. Ароматът на прясно кафе го поздравява, докато се връща още мокър от плуването; от целувката на сутрешната мъгла през стъклото на прозореца; от гледката: Дженис с боси загорели крака, облечена в същата поличка за тенис и черна детска тениска, синята сойка, която каца на парапета на верандата, гладкият камък с розови жилки, който подпира вратата на горния етаж с развалена брава, самата тъкан на пронизаната от коренища кал, тръстиките, където са докарали прясна камара от кедрови дъски. Хари обича всяко явление и не за пръв път през живота си се опитва да влезе в хармония с преплитащата се в тях непринуденост, която го крепи, която е била втъкана в него още при раждането му. Трябва да има добър начин да се живее.

Отпуска се с джин, с тоник и ядки. Плува и слуша спомените на мама Спрингър по време на сутрешното кафе и всеки ден с Дженис ходят до селото да пазаруват. Вечер тримата играят на карти на грубата светлина на лампите по моста; чувстваше светлината груба, защото, когато дойде тук за първи път, палеха керосинови лампи с крехки конуси и си лягаха веднага след мръкване, а щурците свиреха. Не обича да лови риба, а и не обича да играе на тенис с Дженис срещу някоя от другите двойки, които имат достъп до общинския тенискорт до езерото, който представляваше стар правоъгълник отъпкана пръст сред боровете, краищата му бяха покрити с кафяви иглички, а телената ограда висеше като мокро пране. Дженис играе всеки ден в „Летящия орел“ и до нейната печелеща точки грация той се чувства тежък и непохватен. Топката подскача към него с прекалено голяма скорост. На черната й тениска пише ФИЛАДЕЛФИЯ с избелели триизмерни букви; беше я купил на Нелсън при една от екскурзиите им до стадиона на ветераните и момчето я беше оставило, когато замина за Кент. С игривостта на средната си възраст Дженис я беше открила и започна да я носи. Типично за начина, по който се бяха развили нещата, порастването на момчето за него беше заплаха и трагедия, а за нея извинение да открадне една тениска. Не че на Нелсън вече не му става. На нея й стои добре: той я чувства до себе си с ъгъла на окото си — по-пъргава и по-освободена от него в мургавото си заоблено в кръста старо момичешко тяло, с късата си коса и подскачащ бретон. Ударена с нейната ракета, топката изписва правилна улегнала дъга, докато той я удря прекалено силно, или пък в опита си да я „погали“, както му казва тя, я пльосва леко в мрежата.