Джон Апдайк - Заека богат

— Тези на консигнация ли са? Искам да кажа, нали не си платил за тях?

Усеща, че не е трябвало да пита това.

— Купени са, татко, те са наши.

— Мои са?

— Не са твои, на компанията са.

— Как, по дяволите, го направи?

— Защо по дяволите? Просто помолих Милдред Круст да напише чековете и Чарли й каза, че всичко е наред.

— Чарли каза, че всичко е наред?

— Той мислеше, че всички сме съгласни. Татко, престани, не е толкова голяма работа. Нали това е идеята тук — да купуваме коли и да ги продаваме на печалба?

— Но не и тези шантави коли. Колко струваха?

— Бас ловя, че ще спечелим шест и дори седем стотачки от мерцедеса и дори повече от старите. Татко, прекалено си стиснат. Това са само пари. Нали трябваше да покажа чувство за отговорност, докато те нямаше?

— Колко?

— Забравил съм колко точно. Кугарът беше около две хиляди, а роялът, беше го купил някакъв дилър в Потсвил, който Били познава, но аз реших, че можем да предложим нещо, нали знаеш, за да имаме избор, и мисля, че излезе около две и петстотин.

— Две хиляди и петстотин долара.

Самото повтаряне на цифрата бавно го кара да се чувства добре. Сега изплащаше всичко, което някога е дължал на Нелсън. Повтаря отново:

— Две хиляди и петстотин добри американски…

Синът му почти изпищява:

— Ще си ги върнем, обещавам ти! Те са като антики, като злато са! Няма начин да загубиш, татко.

Хари не може да се спре:

— Четири хиляди и двеста за малката превъртяна TR, четири хиляди и петстотин…

Момчето вече се моли:

— Остави ме на мира. Ще го направя сам. Вече съм пуснал обява във вестника, ще ги купят за две седмици. Обещавам ти.

— Обещаващ. Обещаваш, че ще се върнеш в колежа до две седмици.

— Татко, няма да се върна.

— Няма ли?

— Искам да напусна „Кент“ и да остана тук да работя.

Дребното му лице е изплашено и жестоко, толкова бледо, че сякаш луничките му напират към повърхността и се носят като петънца в огледало.

— Господи, само това ми липсваше!

Нелсън го поглежда шокиран. Подава му някакви ключове. Очите му се насълзяват, горната му устна потреперва:

— Щях да ти дам да покараш рояла, да се позабавляваш.

Хари казва:

— Да се позабавлявам. Знаеш ли колко бензин харчат тези стари щайги? Мислиш ли, че сега, когато бензинът струва по долар на галон, хората ще искат да си купуват тези осемцилиндрови таратайки само за да почувстват вятъра в косите си? Момче, живееш в сънищата.

— На хората не им пука, татко. На хората вече не им пука толкова за парите, и без това са пълни глупости. Парите са пълни глупости.

— За теб може би са глупости, но за мен не са, казвам ти го сега. Нека се успокоим. Помисли за резервните части. Тези коли със сигурност имат нужда от ремонт. Знаеш ли колко струват частите за шест-седемгодишни коли в днешно време, когато изобщо не могат да се намерят? Това да не е антикварен магазин, ние продаваме тойоти. Тойоти!

Синът му се свива под тътена му:

— Татко, няма да купувам повече, обещавам ти, докато тези… Ще се продадат. Те ще се продадат, обещавам ти.

— Няма да ми обещаваш нищо. Единственото, което ще ми обещаеш, е да не си вреш носа в бизнеса ми с коли и да си откараш задника обратно в Охайо. Съжалявам, че аз трябва да ти кажа това, Нелсън, но ти си пълна катастрофа. Трябва да се стегнеш, но това няма да стане тук.

Мрази това, което казва, въпреки че го чувства. Толкова го мрази, че се обръща с гръб и се опитва да излезе през вратата, през която бяха влезли, но тя се е заключила след тях, както би трябвало. Заключен е пред собствения си гараж и Нелсън държи ключовете. Заека разтърсва вратата и я удря с дланта си, в заслепението си дори й удря едно коляно; болката се увеличава и оцветява света в червено. Въпреки че чува запалването на двигател, не го свързва със себе си, докато не чува свирене на гуми и ръмжене на двигател и сблъсъка на метал в метал. Този черен сблъсък се врязва в червения цвят, обагрил света. Заека се обръща и вижда Нелсън готов за втори удар. Малки счупени части все още се търкалят, проблясвайки на слънцето. Помисля си, че момчето може да го притисне към вратата, където стои като парализиран, но това не става. Роялът се врязва още веднъж в едната страна на меркурия, който се вдига на две гуми. Бледозелената броня се огъва достатъчно, за да разбие предния фар, стъклото излетява.

Предвиждайки сблъсъка, Хари очаква той да бъде на забавен каданс, като по телевизията, но вместо това всичко се случва комично бързо, като две кучета, които се джавкат и после се отказват. Двигателят на рояла изгасва. През разбитото предно стъкло лицето на Нелсън е сбръчкано, изкривено от сълзи, дребно. Заека усеща някакво веселие да се надига в него, докато пресмята щетите. Парченца стъкло, по-малки от камъчета, блещукат по асфалта. Сенки пълзят по откритите части на метала, където не трябваше да има сенки. Късата коса на момчето прилича на кръгла четка, докато се навежда над волана и хлипа. Шепотът на неделното движение се носи от другата страна на сградата. Странни мехурчета радост бълбукат в гърдите на Хари, какво чувство!