Джон Апдайк - Заека богат

Уеб Мъркет се навежда, за да каже на Хари:

— В отговор на въпроса ти, да, мисля, че златото е добра покупка. Качило се е с повече от шейсет процента за по-малко от година и не виждам защо да не се задържи, докато световната енергийна криза продължава. Доларът ще продължава да изтича, Хари, докато не намерят начин да правят евтино гориво от житен спирт. Това ще ни върне на шофьорските седалки. Това, което имаме, е жито.

Бъди Ингълфингър се провиква от другата групичка:

— Да ги гръмнем, викам аз, да вземем петрола на арабите, както направихме с ескимосите.

Джоан издава задължителния си кикот и за момента разказът на Рони е забравен. Бъди вижда в Хари свой поддръжник и се провиква:

— Хей, Хари, прочете ли във вестник „Таймс“ как хората, които си останаха с големите американски коли, ги раздавали за благотворителност или ги изоставяли по улиците да бъдат откраднати, за да вземат пари от застраховката. Пишеше, че някакъв дилър давал безплатен шевролет, ако си купиш кадилак „Елдорадо“.

— Не получаваме „Таймс“ — отговаря му Хари хладно.

Погледнат от определена точка, светът е пълен с подлеци. О, само да затвориш очи и да потърсиш с език зърната на Синди, докато ги поклаща дразнещо напред-назад, напред-назад и го дразни.

Джоан се опитва да се включи:

— Междувременно, президентът плава по Мисисипи.

— Какво друго му остава? — пита я Хари, усещайки, че самият той се носи депресиран и мързелив.

— Хей, Заек, какво мислиш за нападението на този заек убиеца?

Това предизвиква достатъчно смях, за да престанат да го дразнят. Телма нежно говори до него:

— Децата са трудни. Двамата с Рони извадихме късмет с Алекс; щом му дадохме да разглобява стария телевизор, той разбра с какво иска да се занимава — с електроника. Другият ни син обаче, Джорджи, ми се струва малко като твоя Нелсън, въпреки че е няколко години по-малък. Той смята, че бизнесът на баща му е отвратителен — това залагане на смъртта на хората, и Рон не може да го накара да разбере, че застраховката „Живот“ е само малка част от целия бизнес.

— Те са обезверени — отбелязва Уеб Мъркет с онзи мъдър глас, подобен на сипещ се чакъл. — Още от двегодишни гледат как светът се побърква, от убийството на Кенеди до войната във Виетнам, та чак и петролната криза сега. И освен това оня ден без никаква причина са взривили стария джентълмен Маунтбатън.

— Ха! — изсумтява Заека със съмнение. Според Скийтър светът никога не е бил приятно място за живеене.

Телма се намесва:

— Хари ми разказваше, че Нелсън иска да се включи в бизнеса му с коли и че на него това не му харесва особено.

— Това е може би най-ужасното нещо, което можеш да направиш за него — казва Уеб. — Имам пет деца, като не броим двете, които Синди ми роди, Бог да я благослови, и винаги, когато някое от тях решаваше да влезе в бизнеса с покривни материали, му казвах: „Иди да си намериш работа при друг майстор, от мен няма да научиш нищо“. Не можех да им заповядвам, а и да го бях направил, така или иначе нямаше да ме послушат. Когато навършиха двайсет и две години, казах на всяко едно поотделно — момиче или момче: „Беше ми приятно, но вече се оправяй сам“, и нито едно не ми е изпратило писмо да ме моли за пари или за съвет, или за нещо друго. По Коледа ми пращат картичка, ако имам късмет. Веднъж Марти, най-големият, ми каза: „Татко, благодаря ти, че си такова копеле. Направи ме годен за живота“.

Хари разглежда празната си чаша.

— Уеб, какво ще кажеш, да пийна ли още едно? Това е турнир, ти можеш да ръководиш отбора.

— Не го прави, Хари, имаме нужда от теб. Ти си по дългите разстояния. Остани трезвен.

Той се подчинява, но не може да се отърси от депресията, мислейки за Нелсън. Благодаря ти, че беше такова копеле. Дженис му липсва. Когато тя е наоколо, бащинският му дълг се размива, превръща се в нещо, което двамата вършат заедно, правят се, че не го забелязват, като шега, като нещо, за което могат да се смеят. Като се замисли, да имаш дете в този свят е равносилно на това да бутнеш някого в пещта. Когато най-накрая отиват на голф игрището, зеленото изглежда като оттенък на черното. Всяко стръкче трева в краката му си има свой собствен живот, който ще свърши и който е процъфтявал безцелно. Окосената трева поддава под краката му и завива мъртвите като с одеяло, като покрива на царството на мъртвите, където майка му стои пред една кухненска мивка със зачервени ръце, покрити с нежни сапунени мехурчета, когато ги вдига да го предупреди за нещо. Едно мехурче се пука между палеца и кокалестия й показалец, ръцете й още не треперят от паркинсона. Маунтбатън. Същата тази седмица старият им пощальон беше починал от тромбоза на шейсет и две години — господин Абендрот, весел дебел човечец с побеляла коса. Мама Спрингър беше разбрала от съседите; той носеше сметките и списанията на квартала, откакто Хари и Дженис се бяха преместили да живеят там. Господин Абендрот дори му беше доставил онова анонимно писмо миналия април с новините за смъртта на Скийтър. Докато държеше изрезката от вестник в онзи ден, буквите привличаха погледа на Хари надолу точно както сега стръкчета трева, надолу, надолу към тъмнината между тях, както решетките на канала разкриват невидимата черна река, която бучи под тях. Земята е куха, мъртвите се скитат из пещерите под тънката й зелена кожа. Един облак закрива слънцето, придавайки на тревата сребърен отблясък. Хари изважда железен стик номер седем и застава над топката. „Удряй надолу!“ Опитва се с неподходяща нежност да плъзне топката по повърхността на тревата и я удря леко. Този път обаче удря топката силно и я запраща в пясъчната дупка от неговата страна на игрището. Сигурно се е залюлял напред, още една грешка. Когато се упражнява, ударът му винаги е плавен и дълъг, но когато е под напрежение, вълнението и бързането му пречат.