Джон Апдайк - Заека богат

Хари поглежда към снимката в златна рамка и му се струва, че образът му кима.

— И аз съм убеден — казва той. — Старият Спрингър никога не е грешал.

Беси поглежда към него, за да види дали го казва саркастично. Лицето му е неподвижно като снимка.

— Като говорим за Кенеди — казва Чарли, той наистина говори прекалено много, а е само на едно питие, — вестниците пак са подхванали темата за Чапакуидик 13 13 Става въпрос за острова, на който Тед Кенеди е катастрофирал, докато е карал пиян. При злополуката спътничката му в колата се е удавила, но семейството му се е опитало да прикрие инцидента, като първоначално дори са твърдели, че колата е била управлявана от нея и че Тед Кенеди изобщо не е участвал в произшествието. — Б.пр. . Чудя се какво още могат да кажат за човек, който се хвърля от моста?

Беси май също е пийнала малко шери, защото всеки момент ще ревне.

— Фред — казва тя — никога нямаше да приеме, че нещата са толкова прости. „Виж резултатите, казваше ми той постоянно, разгледай последствията и тръгни от тук назад.“

Тъмните й като череши очи мистериозно ги предизвикват да го направят.

— Какви бяха последствията? — Това изглежда е собственият й глас. — Едно момиче от въглищния район беше убито.

— О, мамо — казва Дженис, — татко просто беше на страната на демократите. Много го обичах, но той беше запален по тях.

Чарли възразява:

— Не знам, Джен. Единственото лошо нещо, което съм чувал баща ти да казва за Рузвелт, беше, че той ни бил тласнал към война и че е умрял в ръцете на любовницата си, и се оказа, че и двете неща са верни. — Докато изрича това, той поглежда към свещите като картоиграч, който току-що е хвърлил асо. — И сега непрекъснато разправят какви ги е вършил Джак Кенеди в Белия Дом с гаджетата на гангстери и проститутки от улицата. Фред Спрингър не си го е представял и в най-смелите си мечти.

Още едно асо. „Заприличал съм — мисли си Хари — на стария Спрингър: внимателно сресан. Дори няколкото снопчета косми по веждите му, които стърчаха като артилерийските оръдия на детска играчка.“ Хари казва:

— Така и не разбрах какво толкова й беше на Чапакуидик. Той се опита да я изрита.

Вода, огън, езиците на Господ: човек е безпомощен.

— Лошото беше — казва Беси, — че я вкара вътре.

— Какво мислиш за всичко това, Мелани? — пита Хари спокойно, за да подразни Чарли. — Коя партия подкрепяш?

— О, партиите! — възкликва тя в транс. — Мисля, че и двете са лоши. — „Лоши“: думата увисва във въздуха. — Но по повод Чапакуидик една моя приятелка прекарва всяко лято на острова и казва, че се чуди как повече хора не се хвърлят от моста, нямало никакви предпазни мантинели. Супата е страхотна — хвали тя Дженис.

— Онази спаначена супа онзи ден беше невероятна — казва Чарли на Мелани. — Само може би подправките бяха малко повечко.

Дженис пуши цигара и се ослушва за шум от кола.

— Хари, ще ми помогнеш ли да раздигнем масата? Май ще трябва да нарежем месото в кухнята.

Кухнята е напоена със силната, отблъскваща миризма на печено агне. Хари не иска да се сеща, че това са живи същества, с очи и сърца: той обича осолени ядки, хамбургери, китайска храна, пай от мляно месо.

— Знаеш, че не мога да режа агнешко — казва той. — Никой не може. Ядеш го само защото смяташ, че гърците го харесват, и за да се изфукаш пред старото ти гадже.

Тя му подава ножовете за рязане с неравни дръжки от кост:

— Правил си го хиляди пъти. Просто нарежи успоредни парчета перпендикулярно на кокала.

— Звучи лесно. Нарежи си го сама, щом е толкова шибано лесно. — Мисли си, че да наръгаш човек вероятно е по-трудно, отколкото изглежда по филмите. Да режеш недопечено месо сигурно е доста трудно, то се съпротивлява, гумено и твърдо. По-скоро би я ударил по главата с камък, ако се наложеше, или с онова зелено порцеланово яйце, което майка й пази като украшение във всекидневната.

— Чуй — просъсква Дженис. Врата на кола се е затръшнала на улицата. Стъпки кънтят по веранда, тяхната веранда, и неподатливата предна врата се отваря с трясък. Хор от гласове около масата приветства Нелсън. Но той продължава да се приближава, търсейки родителите си, и ги намира в кухнята.

— Нелсън — казва Дженис, — вече се притеснявахме.

Момчето е задъхано, не от усилие, а от тежкото дишане, породено от страх. Изглежда малък, но мускулест в тениската си с цвят на грозде: като крадец, облечен, за да се катери по прозорците, но хванат тук, в светлата кухня. Той избягва да погледне Хари в очите.