Джон Апдайк - Заека богат

— Татко, случи се лека злополука.

— Колата. Знаех си.

— Да, одрасках тойотата.

— Королата ми. Какво искаш да кажеш „одрасках я“?

— Никой не е пострадал, не се плаши.

— Имаше ли друга кола?

— Не, така че не се притеснявай, никой няма да ни съди — уверява го презрително.

— Не ми се прави на интересен.

— Добре, добре. Господи!

— Докара ли я дотук?

Момчето кима.

Хари подава ножа на Дженис и излиза от кухнята, за да се обърне към осветената от свещите групичка — мама начело на масата, Мелани с пламнал поглед до нея, Чарли от другата страна на Мелани, квадратните му копчета за ръкавели отразяват слабата светлина.

— Спокойно, всички. Нелсън казва, че е станала лека злополука. Чарли, иди да нарежеш месото вместо мен. Аз ще отида да погледна.

Иска да хване момчето, не знае дали за да го блъсне, или за да го успокои; докосването може би само ще си покаже, но Нелсън стои извън обсега на пръстите му, крачейки в лятната нощ. Уличното осветление е включено и доматеният цвят на королата изглежда зъл под отровния си блясък — една куха черна сянка с одраскан метален гланц. В бързината Нелсън я е паркирал неправилно, със страната на шофьора откъм бордюра. Хари казва:

— От тази страна ми изглежда добре.

— От другата страна е, татко — обяснява Нелсън. — Двамата с Били се връщахме от Аленвил, където живее приятелката му, и карахме по един път със завои, и понеже закъснявах за вечеря, май карах малко по-бързо, не знам, по тези черни пътища не може да се кара много бързо, защото има много завои. И тогава на пътя ми изскочи някакъв мармот или някакво друго животно, и за да не го сгазя, излязох малко от пътя и задницата се плъзна към един телеграфен стълб. Стана толкова бързо, че не можах да повярвам.

Заека е минал от другата страна и оглежда щетите на зловещата светлина. Драскотината започваше от средата на задната врата и ставаше по-дълбока около малката капачка на резервоара и стопа, които бяха изтръгнати, прозрачната пластмаса беше разкъсана като коледна опаковка на подарък и оттам се погазваха цветни жички. Задната броня, допреди толкова черна и матирана, която носеше на Хари малко чувствено удоволствие всеки път, когато леко чукнеше колата в бетонния разделител на местата за паркиране във фирмата с името Енгстръм, беше изтръгната от задницата. Драскотината продължаваше дори нагоре към капака на багажника, който никога вече нямаше да се затваря плътно.

Нелсън избъбри:

— Били познава едно момче, което работи в магазин за авточасти близо до моста за Западен Брюър, и казва, че трябва да отидеш в някой скъп сервиз да ти оценят щетите, и когато застрахователната компания ти изплати обезщетението, той ще ти поправи колата за по-малко. Така ще има печалба, която можете да си разделите.

— Печалба? — повтаря Хари вцепенено.

Пироните или винтовете от стълба са оставили дълги успоредни разрези по продължение на цялата страна. Лайстната от хром и гума се е разхлабила и виси под ъгъл. Зад задното колело от леко изпъкналото като вежда крило — един от многото уютни японски детайли, към които Хари се отнасяше с любов — част от страничната лайстна напълно липсва, оставяйки след себе си мънички дупчици. Дори тасът на гумата е нащърбен и почернял. Има чувството, че самият той е ранен от тази страна. Има чувството на тази дяволска светлина, че става свидетел на престъпление, за което сътрудничи.

— О, моля ти се, татко — казва Нелсън. — Не прави от мухата слон. Застрахователната компания ще плати за щетите, а не ти, а и без това можеш да си купиш нова почти без пари, нали ти правят огромна отстъпка?

— Огромна — повтаря Заека. — Ти ей така излезе и я смачка. Королата ми.

— Не съм го направил нарочно, беше злополука, по дяволите. Какво искаш да направя? Да пропикая кръв ли? Или да ти падна на колене и да ревна?

— Няма нужда.

— Татко, това е само една кола, държиш се, като че ли току-що си загубил най-добрия си приятел.

Лек ветрец, прекалено нависоко, за да ги докосне, разклаща короните на дърветата и кара уличните лампи да потреперват върху безформения метал. Хари въздъхва:

— Е, какво стана с мармота?

След като този първи уикенд на бунтове и слухове отмина, лятото не е толкова лошо, опашките за бензин вече не са толкова дълги. Ставрос казва, че петролните компании са получили повишението на цените, които искаха, и че правителството ги е предупредило да се успокоят, за да не им бъде наложен данък свръхпечалба. Мелани казва, че целият свят ще започне да кара колела, както в червен Китай. Със сервитьорската си заплата си е купила дванайсет скоростно колело, марка „Фуджи“, и когато времето е хубаво, кара из планината и надолу по Ситивю Парк към Брюър с развети кестеняви къдрици. През последната седмица на юли настъпват рекордни горещини; вестниците са пълни със статистики за жегите и с неясни снимки от горещините в края на века, когато трамвайните релси по Уайзър Скуеър са се изкривили от топлината. Подобна жега блика и отвътре навън, притиска дрехите ни; искаме да се освободим, да намерим другото си „Аз“ до морето или в планините. Хари и Дженис ще ходят на вилата на Спрингърови в Поконос чак през август, през юли я дават под наем на други хора. Из цял Брюър климатиците капят по пътечките и алеите.