Джон Апдайк - Заека богат

— Офталмолог — предлага Заека.

— Ендодонт.

— Боже Господи! — е всичко, което Хари може да каже. Преди десет години, когато къщата му изгоря, Били беше нарекъл майка си кучка. Оттогава често го беше срещал през всичките години, през които Нелсън учеше в гимназията на Маунт Джъдж, но никога не забрави онзи случай. Спомняше си как Пеги го беше зашлевила, това малко тринайсетгодишно момче, а пръстите й оставиха розови отпечатъци върху нежната детска буза.

После той й каза, че е курва, а спермата на Хари тръпнеше топла в нея. По-късно през същата нощ Нелсън се беше заклел да убие баща си. „Шибан задник. Остави я да умре.

Ще те убия. Ще те убия.“ Хари беше вдишал ръце, за да се бие. Нещастието на живота му. То го отнася надалече от лицата на верандата. В тишината чува почукване на чука на съседката му.

— Как са Оли и Пеги? — пита с дрезгав глас, въпреки че се беше прокашлял.

Сега, когато бизнесът с „Тойота“ е повишил социалния му статут, вече не се срещаше с родителите на Били.

— Карат я все така — отговаря Дженис. — Оли още работи в музикалния магазин. Говори се, че Пеги се е присъединила в защита на някаква кауза. — И Дженис се връща към готвенето.

Чарли казва на Мелани:

— Трябва да си запазиш билет за Флорида, когато ти омръзне да висиш тук.

— Какво ти става с тази Флорида? — пита Хари високо. — Момичето ти каза, че е от Калифорния, а ти непрекъснато й навираш Флорида в лицето. Няма връзка.

Чарли всмуква от газирания си розов пунш и си придава вид на трогателен стар човечец, кожата около скалпа му е още по-опъната.

— Може да създадем връзка.

Мелани се провиква към кухнята:

— Дженис, да ти помогна ли с нещо?

— Не, скъпа, благодаря, почти съм готова. Умряхте ли от глад? Някой друг иска ли да му налея още по едно?

— Защо не? — пита Хари, готов на безразсъдство. Компанията няма изгледи да стане забавна, ще трябва да си създаде удоволствието отвътре.

— А ти, Чарли?

— Забрави, приятел. Имам си лимит. Лекарите ми казват, че в моето състояние трябва да минавам и без едно. — Обръщайки се към Мелани, той пита: — Как е твоята пиячка?

— Не използвай тази дума, много е невъзпитано — казва Хари, преструвайки се на възмутен. — Възхищавам се на всички от това поколение, които не замърсяват тялото си с хапчета и алкохол. Откакто Нелсън се върна, кутийките с бира влизат и излизат от хладилника като въглища в мина.

Има чувството, че е казвал това и преди, наскоро.

— Ще ви налея още по едно — изпява Мелани и взима чашата на Чарли, и после на Хари. Хари забелязва, че не се обръща към него по име. Бащата на Нелсън. Над хълма. Извън този свят.

— Моето да не е много силно — казва, — джин с тоник.

Мама Спрингър седи, потънала в собствените си мисли. Обръща се към Ставрос:

— Нелсън непрекъснато ми задава въпроси как върви работата във фирмата, колко продавачи има, на колко хора плащаме и така нататък.

Чарли се размърдва на стола си:

— Тази бензинова криза със сигурност ще повлияе на продажбите. Хората не си купуват крави, които не могат да изхранят. Въпреки че засега „Тойота“ се оправя доста добре.

Хари се намесва:

— Беси, няма как да освободим място на Нелсън в отдела по продажбите, без да обидим Джейк и Руди. Те са женени и се опитват да изхранят семействата си от комисионите. Ако искаш, мога да поговоря с Мани дали може да наеме още едно момче в автомивката…

— Той не иска да работи в автомивката — извиква Дженис от кухнята.

Мама Спрингър потвърждава:

— Да, каза ми, че иска да види как би се справил с продажбите. Знаеш как се възхищаваше на Фред, така го идеализираше, че човек би казал…

— О, я стига! — пресича я Хари. — Изобщо не му пукаше за дядовците му още от десети клас. Когато се запали по момичетата и рока, реши, че всички над двайсет години са старци. Всичко, което искаше, беше да се измъкне от Брюър и аз му казах: „Добре, ето ти билета, тръгвай“. А сега за какво е всичкото това тайно увъртане около майка му и баба му?

Мелани носи питиетата на двамата мъже. Изправена като в безтегловност, тя държи по една триъгълна хартиена салфетка около влажната основа на всяка чаша. Заека отпива и му се струва силно, а беше помолил за слабо. Какво е това? Любовно съобщение?

Мама Спрингър слага ръцете на бедрата си, с щръкнали лакти, целите в гънки като боксьор 12 12 Боксьор — участник в антифеодално движение в Китай в края на XIX век. — Б.р. :

— Виж, Хари…

— Знам какво ще кажеш — притежаваш половината компания. Радвам се за теб, Беси. Ако бях на мястото на Фред, щях да ти я завещая цялата.