Джон Апдайк - Заека богат

— Ядем прекалено много захар и натрий — казва Мелани с щастливия си приповдигнат тон, който сякаш се носи без връзка с това под него, като благословия, за която никой не е молил. Ръката на Чарли се е отдръпнала от кожата на Дженис, заел е бойна готовност, профилът му блести в сумрака на стаята, през която всички посетители на този дом трябва да минат, с ниски вежди и издадени челюсти. Мускулчетата на челюстта му пулсират. Изглежда по-млад, отколкото във фирмата, вероятно заради слабата светлина.

— Мелани — казва Хари, — нали помниш Чарли, с когото обядвахме при теб оня ден?

— Разбира се. Той яде гъби с онази средиземноморска подправка.

— Лук — казва Чарли, подавайки ръка, за да стисне нейната.

— Чарли е дясната ми ръка във фирмата, или може би аз съм неговата. Продава коли във фирмата на Спрингър от… — не може да се сети за нищо забавно.

— Откакто им викат каруци без коне — казва Чарли и поема ръката й в своята. Хари гледа и се възхищава на слабата й млада ръка. Хората пълнеят навсякъде. Краката на старата Спрингър изглеждат като малки, обсипани с вени франзели. С изключение на космическия си взор, Мелани е стегната като току-що изплетен чорап. Чарли я напада:

— Как си, Мелани? Харесва ли ти областта?

— Да, тук е страхотно — усмихва му се тя. — Даже малко старомодно.

— Хари ми каза, че си от Западния бряг.

Поглежда нагоре и бялото на очите й под ирисите се показва, докато се взира назад към далечния си произход:

— О, да, родена съм в окръг Марин. В момента майка ми живее в едно градче на име Кармел, на юг.

— Чувал съм за него. Там живеят някакви рокзвезди.

— Всъщност не, поне не си спомням… Джоан Баез, но тя пее по-скоро традиционни песни. Живеем в предишната ни вила.

— Как стана това?

Тя се сепва и разказва:

— Баща ми работеше в Сан Франциско като корпоративен адвокат. Когато двамата с майка ми се разведоха, се наложи да продадем къщата на Пасифик авеню. Сега той живее в Орегон и учи за лесничей.

— Звучи ми доста тъжно — казва Хари.

— Баща ми не смята така — отговаря Мелани. — Живее с едно красиво момиче, което е полуиндианка.

— Обратно към природата — подмята Чарли.

— Това е единственият път — казва Заека. — Вземете си малко соеви кълнове.

Опитва се да се шегува, защото им поднася печено кашу в голяма купа, което спонтанно купи от магазина за хранителни стоки до магазина за алкохол преди петнайсет минути, пришпорвайки раздрънкания мустанг. Искаше да подсили огъня на вечерната компания. Почти се беше изплашил от цената върху бурканчето — 2.89, с 30 цента по-скъпо от последния път, и беше посегнал към печените фъстъци. Но дори те бяха над един долар — 1.09, а като дете си купуваха цял чувал небелени фъстъци за половин долар. Тогава си помисли: какъв, по дяволите, е смисълът да си богат? И в крайна сметка взе кашуто.

Обижда се, когато Чарли поглежда към ядките и злоядо отдръпва празната си ръка, без да си вземе.

— Безсолни са — настоява Хари. — Тъпкани с протеин.

— Не ям боклуци — казва Чарли. — Чичо Доктор ми забрани.

— Боклуци! — протестира Хари. Чарли обаче продължава да притиска Мелани.

— Всяка година ходя до Флорида за един месец, в Сарасота, откъм Залива.

— Какво общо има това с Калифорния? — намесва се Дженис.

— Същото райско местенце — отговаря Чарли, обръщайки рамо така, че да може да гледа право към Мелани. — Обожавам го. Пясък в обувките, страхотно е да носиш едни и същи разръфани дънки ден след ден. Говоря ви за онази част откъм Залива. Мразя Маями. Единственият начин да ме замъкнеш там е в търбуха на алигатор. А там е пълно с алигатори, излизат от каналите, появяват се на моравата ти и ти изяждат кучето. Често се случва.

— Никога не съм била във Флорида — казва Мелани с прекалено изцъклен поглед, дори за нея.

— Трябва да отидеш — казва Чарли, — там са истинските хора.

— Да не искаш да кажеш, че ние не сме истински хора? — пита Заека, предизвиквайки го, защитавайки Дженис. Това сигурно я наранява. Слага едно кашу между кътниците си и внимателно го схрусква, удължавайки удоволствието от онова първо парченце, между езика, зъбите и слюнката. Обожава ядките. Чисто ядене, не като месото. В Райската градина ядат ядки и плодове. Печеното кашу малко налютява, предпочита осолени ядки, накиснати в натрий, но купи тези специално заради Мелани: непрекъснато му промиваха мозъка на тема химия. Но все пак някакви химикали сигурно са проникнали и в тези печени ядки; тук, на земята, всичко, което ядеш, е вредно. Дженис сигурно мрази ситуацията.