Джон Апдайк - Заека богат

— И аз така мисля — съгласява се Заека, — но децата в днешно време са толкова странни. Непрекъснато получават разни писма от Колорадо в продълговати бели пликове и стриктно им отговарят. Пощенската марка е от Колорадо, но обратният адрес е на някакъв деканат в Кент. Може да са го изхвърлили от колежа.

Чарли почти не го слуша.

— Може да се пробвам при нея, щом Нелсън не й обръща внимание.

— Стига бе, Чарли, не съм казал това, само не усещам подобни вибрации из къщата. Не мисля, че го правят на задната седалка на мустанга, тапицерията е винилова, а днешната младеж е много разглезена.

Той отпива от маргаритата си и обърсва солта от устните си. Барманът е същият като по времето, когато ресторантът се казваше „Барселона“, сигурно имат цяло мазе с текила.

— Честно да ти кажа, не мога да си представя Нелсън да чука когото и да било, вечно е недоволен.

— Прилича на дядо си. Фред беше доста секси, признай си. Не можеше да стои далеч от служителките, затова имаше такова текучество. Откъде каза, че е тя?

— Калифорния. Баща й явно е голям задник, живее в Орегон и е адвокат. Родителите й са разведени отдавна.

— Значи е доста далеч от дома си. Сигурно има нужда от по-зрял приятел.

— Е, аз съм насреща й.

— Ти си роднина, приятел. Не се броиш. Освен това тя не те възбужда и със сигурност го е разбрала. Жените усещат тия неща.

— Чарли, ти си достатъчно стар да й бъдеш баща.

— Ааа. Но средиземноморският тип жени обичат да гледат малко сиви косми по гърдите. Стария mastoras 11 11 Майстор (гр.). — Б.пр. .

— Ами скапаното ти сърце?

Чарли се усмихва и слага лъжицата си в студената спаначена супа, която Мелани му беше донесла.

— Ще издържи още доста годинки.

— Чарли, ти си луд — казва Заека, възхищавайки се още веднъж на начина, по който през дългогодишното им приятелство този мъж се беше вкопчил в елементарните неща от живота. Неща, които той така и не можа да подреди в собствения си живот.

— Лудостта ни поддържа живи — заяви Чарли, като сръбва от супата с притворени зад цветните очила очи, за да й се наслади по-добре. — Прекалено много откачалки. Може Дженис да иска да я посетя; отдавна не сме се виждали. За да мога да усетя атмосферата.

— Слушай, човече, не мога да те каня у нас да съблазняваш приятелката на сина ми.

— Нали каза, че не му е приятелка.

— Казах, че не се държат така, но пък какво ли разбирам и аз?

— Имаш доста добър нюх. Имам ти доверие, друже. — Той сменя темата: — Защо Нелсън непрекъснато идва в работата?

— Не знам, сигурно няма какво да прави, докато Мелани е на работа. Мотае се из къщата с Беси и плува в клуба с Дженис, докато очите му не се зачервят от хлора. Известно време си търсеше работа из града, но нямаше късмет. А и не мисля, че се е постарал особено.

— Може да му намерим нещо във фирмата.

— Не искам, и без това вкъщи всичко се разви прекалено добре за него.

— Ще се връща ли в колежа?

— Не знам, страх ме е да го попитам.

Ставрос внимателно слага лъжицата в супата си.

— Страх те е да го попиташ — повтаря той. — Нали ти плащаш сметките. Ако моят баща беше казал, че го е страх да направи нещо, свързано с мен, покривът на къщата щеше да се срути.

— Може би страх не е точната дума.

— Ти използва тази дума. — Той поглежда нагоре през дебелите си очила, примигвайки като от някаква болка, за да разгледа Мелани по-добре, докато тя поднесе пред Хари „Crepe con Zucchini“, а пред Чарли „Crepe aux Champignons et Oignons“ сред вихрушка от волани. Ароматът от зеленчуците остава във въздуха като облак парфюм, който тя сякаш беше изпуснала от къдрите на униформата си, преди да отлети.

— Страхотно — казва Чарли, не за храната.

— Страхотно. — Заека все още не може да разбере кое е толкова страхотно. Представя си тялото й без къдрите и не усеща нищо, освен неопределен страх, като че ли вижда извадено от ножницата острие или гледа към неподвижна машина, с която нежното му тяло не трябва да се занимава.

Все пак се чувства длъжен да каже на Дженис една вечер:

— Отдавна не сме канили Чарли на гости.

Тя го поглежда с любопитство:

— Искаш ли? Не се ли виждате достатъчно в работата?

— Да, но ти не го виждаш.

— Отдавна ни мина времето за срещи.

— Слушай, човекът живее с майка си, която става все по-досадна. Така и не се ожени и непрекъснато говори за племенниците си, но мисля, че те изобщо не се…

— Добре, добре, не е нужно да ме увещаваш. Харесва ми да се срещам с Чарли, просто ми се струва странно, че ти нямаш нищо против.