Джон Апдайк - Заека богат

Мелани държи на думата си и си намира работа като сервитьорка в един нов ресторант в центъра по Уайзър стрийт, стар ресторант с ново име „Креп Хаус“. Предишното му име беше кафе „Барселона“, с боядисани керемиди и паеля, железни решетки и гаспачо; от време на време Хари обядваше там, но вечер в ресторанта се събираха неподходящите хора — хипита и испански семейства от юг вместо типовете с бели якички от Западен Брюър и високите части на булевард „Акация“, от които всеки ресторант в този град имаше нужда, за да процъфтява. Жителите на Брюър не си падаха по латинските елементи, особено след „Кармен Миранда“ и онези филми на „Уолт Дисни“ а ла „Saludos Amigos“. Заека си спомня, че навремето по Уорън авеню имаше клуб „Кастанет“, но испанското в него бяха само името му и оранжевите рокли на волани на сервитьорките. Преди кафе „Барселона“ да се превърне в „Креп Хаус“. Ресторантът се казваше „При Джони Фрай“, с добра солидна храна денем и нощем за старите немски гурмани 10 10 Гурмани (англ.) чревоугодници. — Б.пр. , които вече бяха починали, отнасяйки със себе си тонове свински пържоли, кисело зеле и реки от бира „Сънфлауър“. Под най-новото си име ресторантът на Джони има истински успех. По обяд новото гладно племе служители от офисите в центъра излизат от банките, офисите на държавната администрация и пустите универсални магазини и си проправят път през горичката, с която градските архитекти наказаха Уайзър стрийт, сядат на малките дъсчени маси, наследени от кафе „Барселона“, и се нахвърлят върху превъзнасяните палачинки, увити около някакво мляно месо. Дори на път към къщи след някой филм в киното човек може да ги види насядали по двойки на светлината на свещите, наведени един към друг над палачинките, напълно откровени, мъжете в спортни костюми, а момичетата в рокли, които прилепват към телата им като наелектризирани.

Цяла дузина досущ като тях стоят във фоайето и чакат да се освободят места. Сигурно е нещо, свързано с диетите, решава Хари, в днешно време хората искат да ядат по-малко, а един креп звучи като похапване, докато една палачинка може да изплаши всички, освен децата и двутонните немски дебелани. Хари се възхищава на това ново платежоспособно племе клиенти. Светът отива към края си, но отнякъде непрекъснато се появяват нови хора, прекалено тъпи, за да го осъзнаят, които се държат, като че ли веселбата тъкмо започва. „Креп Хаус“ е такъв хит, че собствениците му са купили порутената съседна сграда и са го разширили в складовите й помещения, с изключение на стария магазин за цигари, където все още има малък газов фенер непосредствено до касовия апарат, непокътнат и в изправност. „Креп Хаус“ имаха нужда от нови сервитьорки точно за тази част на ресторанта. През някои дни Мелани работи обедната смяна от десет до шест вечерта, а в други е на работа от пет, та чак до един часа през нощта. Един ден Хари заведе Чарли там на обяд, за да види тази нова жена в живота на Енгстръм, но нещата не се развиха много добре. От неудобство, че бащата на Нелсън е в заведението с друг мъж, страните на Мелани поруменяха като рози, докато ги обслужваше сред обедната тълпа.

— Не изглежда зле — отбеляза Чарли, загледан в отдалечаващата се млада жена. Сервитьорките в „Креп Хаус“ са облечени в къси лилави полички с огромни панделки отзад, които се полюшват в такт с движенията им.

— Така ли ти се струва? — попита Хари. — А на мен не. Точно това ме тревожи, че не ме възбужда. Момичето живее с нас от две седмици и вече би трябвало да се катеря по стените.

— Не си ли малко старичък да се катериш по стените, а, шефе? Както и да е, някои мъже просто не се възбуждат от определен тип жени. Затова уволняват толкова много манекенки.

— Както казваш, има нужното оборудване. Огромни цици, ако си забелязал.

— Забелязах.

— Интересното е, че май и Нелсън не се възбужда от нея, доколкото разбирам. Вярно, че са приятели. Когато е вкъщи, двамата с Нелсън стоят в стаята му с часове, слушат старите му плочи и си говорят един Господ знае за какво. Понякога, когато излязат, Нелсън изглежда сякаш е плакал, но двамата с Джен мислим, че тя продължава да спи в шивачната, където я настанихме още през първата нощ, за да угодим на старата Спрингър, без да очакваме, че ще спазва условието. Всъщност Беси май взе да я харесва. Мелани й помага с домакинската работа повече от Дженис, така че в момента, където и да спи, старата ще се направи, че не забелязва.

— Не може да не се чукат — настоява Ставрос, слагайки ръце на масата по онзи типичен за него леко заплашителен начин — с обърнати нагоре длани и щръкнали палци.