Джон Апдайк - Заека богат

— А защо да имам? Заради онази история ли? Вече съм я забравил. След нея ти стана по-добър човек.

— Благодаря ти — сухо казва Дженис.

Той гузно се опитва да си спомни преди колко време беше дарил Дженис с оргазъм. Тези юлски нощи, когато си жаден за още една бира, докато гледаш мача, и после в леглото чувстваш непреодолима умора, едно блаженство от безделието, което те кара да проумееш как някои хора умират с желание, с радост, отлитат към вечното избавление от ада, където непрекъснато трябва да действаш. Когато Дженис не е чукана отдавна, жестовете й стават припрени и мисълта за гостуването на Чарли засилва раздразнението й.

— Коя вечер? — пита.

— Няма значение. Какъв е графикът на Мелани?

— Какво общо има това?

— Тъкмо може да се запознае с нея, както трябва. Заведох го да обядваме в онова креп място и въпреки че тя се опитваше да бъде любезна, нищо не се получи, защото имаше много работа.

— Какво значи „нищо не се получи“?

— Престани да ме тормозиш, и без това е толкова горещо. Мислех да помоля мама да си поделим разноските за нов климатик. Четох, че някаква марка „Фридрих“ били най-добрите. Исках да кажа „нормално човешко общуване“. Непрекъснато ми задаваше разни неудобни въпроси за Нелсън.

— Какви например? Какво му е толкова неудобно на Нелсън?

— Като например дали ще се връща в колежа или не, и защо непрекъснато се влачи във фирмата.

— Защо пък да не идва във фирмата? Тя беше на дядо му, а и Нелсън обожава колите.

— Или поне обожава да ги кара. Мустангът съвсем се е разхлопал, забелязала ли си?

— Не съм — отговаря Дженис превзето, наливайки си още кампари. В опита си да намали алкохола, за да не надебелее, беше обявила кампарито и содата за лятното си питие, но непрекъснато забравяше да си налива сода. Добавя: — Свикнал е да кара по равните пътища на Охайо.

Докато беше в Кент, Нелсън беше купил старата кола „Тъндърбърд“ на някакъв завършващ студент и щом реши да ходи в Колорадо, я продаде на половин цена. Споменът за това увеличава задушаващото чувство на Заека, че се заяждат с него. Казва й:

— Освен това има ограничение на скоростта. Бедната ни държава се опитва да пести бензина, преди арабите да са превърнали доларите ни в цинкови пепита, а твоето мамино синче кара със сто километра в час на втора скорост.

Дженис разбира, че се опитва да й го върне, обръща се с гръб към него с онази електрическа скорост като на филм на бързи обороти и се отправя към телефона в трапезарията.

— Ще го поканя следващата седмица — казва, — ако това ще те направи по-малко заядлив.

Чарли винаги носи цветя, увити в хартия във формата на конус, които подарява на мама Спрингър. След толкова години лизане на задника на Спрингър знае как да се увърта около вдовицата му. Беси ги приема, без дори да се усмихне, моминското й име беше Кьорнер и тя така и не прие факта, че Фред нае за свой служител грък. Лошото й, чувство се затвърди, когато Чарли започна връзка с Дженис с катастрофални последствия точно когато първият човек кацна на Луната.

Неразопакованият букет е от рози с цвета на породист светлокафяв кон. Дженис ги слага във ваза, ахкайки. Специално за случая се е докарала в лятна рокля на маргаритки, която разкрива загорелите й рамене. Косата й е вдигната нагоре уж заради жегата, но всъщност за да напомни на всички за тънкото й вратле и за да разкрие златното колие с фигурки на рибки, което Хари й подари за двайсетата годишнина от сватбата им преди три години. Тогава беше платил за него деветстотин долара, а сега, когато цената на златото скачаше като луда, сигурно струваше хиляда и петстотин. Тя се навежда да целуне Чарли по устата, а не по бузата, напомняйки на всички присъстващи как телата им са се сливали.

— Чарли, изглеждаш ми прекалено слаб — казва Дженис, — не се ли храниш?

— Непрекъснато се тъпча, Джен, но вече не ми се лепи по кокалите. Ти обаче изглеждаш страхотно.

— Мелани ни е подложила всички на здравословна диета. Нали, мамо? Житни зародиши, кълнове от люцерна и какво ли още не. Кисело мляко.

— Чувствам се много по-добре, кълна се — заявява Беси.

— Не знам обаче дали е от диетата, или от оживлението в къщата.

Квадратните върхове на пръстите на Чарли все още стоят върху кафявата ръка на Дженис. Заека отбелязва това, както би забелязал някой природен феномен — колорадски бръмбар върху бобено листо или два клона, докосващи се от вятъра. След това си спомня какво е чувството на любовта, пълзяща по молекулите ти: огромно, кожа върху кожа, планетите се сблъскват.