Джон Апдайк - Заека богат

— И не само възрастни хора — продължава Чарли към Мелани. — Можеш да срещнеш и много млади хора почти разсъблечени. Страхотно.

— Дженис — казва мама Спрингър, произнасяйки името като Чанис. — Хайде да излезем на верандата и предложи на хората нещо за пиене. — После се обръща към Чарли:

— Мелани направи страхотен плодов пунш.

— Колко джин може да поеме? — пита Чарли.

Хари обожава този тип, въпреки че се опитва да сваля Мелани пред очите на Дженис. На верандата, след като са се настанили на алуминиевите мебели с питие в ръка и Дженис е в кухнята да довърши нещо, той го пита, за да се изфука:

— Как ти се стори речта на Картър по енергийния въпрос?

Чарли накланя глава към розовобузестото момиче и казва:

— Мисля, че беше покъртителна. Човекът е прав. Страдам от липса на доверие. В него.

Никой не се засмива, освен Хари. Чарли му връща топката:

— А вие какво ще кажете, госпожо Спрингър?

Извикана на сцената, старата жена приглажда роклята си и поглежда надолу, като че ли търси трохи:

— Изглежда ми добронамерен християнин, въпреки че Фред казваше, че демократите са просто играчки за Съюзите. Но въпреки това. Някой бизнесмен от администрацията би трябвало да знае какво да се направи за инфлацията.

— Та той е бизнесмен, Беси — възразява Хари, — отглежда фъстъци. Складовете му там печелят повече от нас.

— Мисля, че е тъжно — ненадейно казва Мелани, навеждайки се напред, така че широката й циганска блуза разкрива цепката между гърдите й, един въздушен процеп между гърдите й без сутиен, — когато той каза, че за първи път хората смятат, че положението ще се влоши, вместо да се оправи.

— Тъжно е за мацка като теб — казва Чарли. — За старчоци като нас положението и без това ще се влоши.

— Наистина ли мислиш така? — пита Хари изненадан. Той смята, че животът му едва започва, поне на чисто, сега, когато има достатъчно ресурси и задушаващият ужас, който го правеше неспокоен, се е уталожил. Иска по-малко. Свободата, която винаги е смятал за външен механизъм, се оказва вътрешното му чезнене.

— Естествено, че го мисля — отговаря Чарли, — но какво мисли това хубаво младо момиче? Че шоуто е свършило? Как може?

— Мисля — започва Мелани. — О, не знам… Беси, помогни ми.

Хари не знаеше, че тя се обръща към старата на малко име.

На него му трябваха години, за да се обръща така към нея без притеснения и то стана случайно, когато един ден погрешка нахълта в банята й, докато се къпеше, понеже Дженис се беше залостила в тяхната.

— Кажи си мнението — съветва старата жена. — Всички го правят.

Мелани оглежда лицата им, после отправя взор нагоре, досущ като светците по иконите.

— Смятам, че можем да се научим да живеем и без нещата, които са на изчерпване. Не са ми нужни електрически ножове и други подобни глупости. Притеснявам се повече за охлювите и китовете, отколкото за желязната руда и петрола. — Произнася последната дума бавно и на срички и гледа Хари втренчено, като че ли той е луд на тема петрол. Решава, че това, което мрази в нея, е, че тя сякаш винаги се опитва да го хипнотизира.

— Искам да кажа — продължава тя, — че щом нещата продължават да никнат и растат, значи живеем в свят с безкрайни възможности.

Мелодията от думите й увисва в притъмнялото пространство на верандата. Извънземна. Лунатичка.

— Никнат плевели — казва Хари. — Къде, по дяволите, е Нелсън?

Решава, че се дразни, защото това момиче е извън този свят и това кара неговият да изглежда малък. Изпитва по-топли чувства дори към старата дебела Беси. Нейният глас поне носи в себе си част от региона, от неговия живот. Онзи път, когато беше връхлетял в банята, не видя кой знае какво; тя извика седнала на тоалетната с пола около коленете, той чу вика й, но не видя почти нищо, само едно петно, бяло като мраморния плот на касапина.

Беси му отговаря печално:

— Мисля, че излезе за нещо. Дженис сигурно знае.

Дженис се появява на вратата с енергичен вид в роклята на маргаритки и с оранжева престилка.

— Излезе около шест часа с Били Фознахт. Трябваше да са се върнали вече.

— Коя кола взеха?

— Наложи се да вземат королата. Ти беше в магазина за алкохол с мустанга.

— Страхотно. Какво прави тук Били Фознахт? Защо не е в армията? — ще му се да изглежда по-авторитетен пред Чарли и Мелани.

В начина, по който Дженис държи дървената лъжица, също прозира авторитет. Тя казва, без да се обръща към някого конкретно:

— Говори се, че се справя доста добре. Следва първи курс за зъболекар някъде в Нова Англия. Иска да стане, как се казваше?