Джон Апдайк - Заека богат

Той бързо се обръща към Мелани:

— Това, което трябва да направят по повод бензиновата криза, е пак да пуснат трамваите. Прекалено си млада, за да си ги спомняш. Вървят по релси, но се захранват с електричество от жици над тях. Много чисти. Когато бях дете, вървяха навсякъде.

— О, знам. Още ги има в Сан Франциско.

— Хари, това, което исках да кажа, е…

— Но ти не я управляваш — продължава той към тъща си — и никога не си. И докато я управлявам аз, Нелсън, ако иска да работи там, ще трябва да започне да чисти при Мани. Не го искам в отдела по продажби. Няма правилното отношение. Дори не може да се изправи, както трябва, и да се усмихне.

— Мислех, че това са лифтове — казва Чарли на Мелани.

— О, лифтовете са по някои планини. Всички непрекъснато повтарят колко са опасни, защото кабелите се късат, но туристите ги харесват.

— Хари, вечерята — казва Дженис строго. — Няма да чакаме Нелсън повече, минава осем.

— Извинявай, ако съм бил груб — измърморва той. А докато стават да вечерят, добавя: — Но, виж, хлапето е прекалено невъзпитано, за да си дойде навреме за вечеря.

— Собственото ти хлапе — отбелязва жена му.

— Мелани, ти какво мислиш? Какви са плановете му? Няма ли да се връща да завърши колежа?

Усмивката на лицето й остава, но изглежда някак ронлива, като изрисувана:

— Нелсън може би чувства, че е прекарал достатъчно време в колежа.

— Къде тогава му е дипломата? — чува собствения си глас като писък. — Къде му е дипломата? — повтаря Хари, без да чува отговор.

Дженис е запалила свещи на масата, въпреки че юлският ден е толкова светъл, че те бледнеят. Искаше всичко да е хубаво за Чарли. Бедната Джен. Докато Хари върви към масата зад нея, очите му се спират върху нещо, което рядко вижда — бледия й гол врат. Докато сядат по местата си, той докосва ръката на Мелани, и хвърля поглед към зрелите хълмове, едва прикрити от циганската блузка. Твърди. Той промърморва:

— Извинявай, не исках да си изкарвам яда на теб. Просто не мога да разбера каква игра играе Нелсън.

— О, няма нищо — отговаря тя напевно, къдриците й падат и потрепват, страните й горят. Докато мама Спрингър се отпуска на мястото си начело на масата, момичето поглежда Хари с блеснал поглед, който му изглежда лукав, и добавя:

— Мисля, че едно от нещата е, че Нелсън е започнал да оценява повече сигурността.

Нещо не може да схване. Звучи му, като че ли хлапето ще влиза в тайните служби.

Столовете стържат. Изчакват, докато някакъв неясен племенен спомен за молитва преди ядене безшумно прелита над тях. След това Дженис потапя лъжицата си в супата, доматена, като цвета на королата на Хари. Къде е колата му сега? Навън в нощта с хлапето зад волана, което кара всеки болт да дрънчи. Рядко ползват тази стая — дори сега, когато са петима, се хранят на кухненската маса. Хари осезателно чувства присъствието на цветните снимки, подпрени на страничната секция, където държат семейното сребро: Дженис като ученичка, със сресана и навита като на паж дълга до раменете коса, Нелсън като бебе, подпрян с любимото си мече (което имаше само едно око) на един огрян от слънцето перваз на същата тази къща, и след това като ученик, с коса, дълга почти колкото на Дженис, но поразрошена и мазна, усмивката му към фотографа е предизвикателна. В златна рамка, доста по-дебела от тези на дъщеря му и внука му, профилът на Фред Спрингър втренчено гледа към онова, което мъртвите виждат, със замъглени очи и без нито една бръчка, благодарение на магиите в тъмната стаичка на фотографското ателие.

Чарли пита:

— Гледахте ли партито, което Никсън е организирал в Сан Клементе по случай годишнината от кацането на Луната? Трябва да го оставят на поста му завинаги, като пример за това какво може да направи един самоуверен човек.

— Направил е и някои добри неща — казва мама Спрингър с онзи неин глас, който показва колко е наранена, някак стегнат и сух. След всичките тези години Хари ясно го долавя.

Опитва се да й се притече на помощ, да й се извини за грубостта си по повод ръководенето на компанията.

— Отвори Китай — казва той.

— И това се оказа кутия с червеи — заявява Ставрос. — Поне всичките години, през които ни мразеха в червата, не ни струваха нищо. Онази негова партия също не е евтина. Всички бяха в нея — Ред Скелтън, Бъз Олдрин.

— Знаете ли, мисля, че това съкруши Фред — заявява мама Спрингър. — „Уотъргейт“. Той следеше всичко до края, въпреки че едва можеше да вдига глава от възглавницата, и ми казваше: „Беси, не е имало президент, който да не е правил и по-лоши неща. Просто са се хванали за него, защото не е чаровник. Ако беше Рузвелт или някой Кенеди, нямаше да чуем и дума за «Уотъргейт».“ Беше убеден в това.