Джон Апдайк - Заека богат

Хари я уверява:

— Не ти трябва да спиш на онзи диван, толкова е прашен, че ще кихаш до смърт. Стаята на горния етаж е хубава, наистина, ако нямаш нищо против да си я делиш с шивашки манекен.

— О, не — отговаря момичето. — Трябва ми само едно ъгълче, където да не преча на никого, докато си намеря работа като сервитьорка.

Старата дама се размърдва и премества чашата си с кафе от скута си върху сгъваемата масичка до стола.

— Години наред сама си шиех дрехите, но когато ми се наложи да сложа очила, вече не можех да шия дори копчетата на Фред — съобщава тя.

— По онова време и без това вече беше богата — казва й Хари с явно задоволство, че въпросът със спането някак се разреши толкова гладко.

Ако разсърдиш старата лейди Спрингър, няма прошка, тя никога не забравя. През първите години от брака им Хари беше доста суров към Дженис и злобата все още личеше около устата на Беси. Той тръгва от верандата към телефона в кухнята. Докато звъни в пицарията, Нелсън се приближава към него и започва да рови из джобовете му.

— Хей — казва бащата, — какво ме пребъркваш?

— Търся ключовете от колата. Мама каза да взема колата отпред.

Хари намества телефонната слушалка между ухото и рамото си и изважда ключовете от левия си джоб. Докато му ги подава, за първи път поглежда Нелсън право в лицето. Не открива нищо от самия себе си, освен късия прав нос и малкото място в косата над веждата му, което кара няколко косъмчета да стърчат в друга посока, сякаш изразяват съмнение. Странно нещо са гените. Толкова точно са запаметили кода, че могат да пренесат едно такова малко нещо. Онова момиче имаше същата стойка като Рут: леко издадената горна устна и бедрата й — меки и в същото време стегнати, утешителни.

— Благодаря, тате.

— Не се мотайте. Няма нищо по-лошо от студена пица.

— Какво искате да кажете? — пита студен глас от другата страна на линията, след като най-накрая е благоволил да вдигне телефона.

— Нищо, извинете — отговаря Хари и поръчва три пици: една „Пеперони“, една комбинирана и една с гъби, в случай че Мелани промени решението си. Дава на Нелсън десет долара:

— Трябва да си поговорим, Нели, когато си починеш малко.

Забележката сякаш върви заедно с парите. Синът му не отговаря и взима банкнотата. Когато младите тръгват, Хари се връща на верандата и казва на жените:

— Не беше толкова зле, нали? Май няма нищо против да спи в шивачната.

— Така изглежда, но не означава, че ще спи там — мрачно изрича мама Спрингър.

— Така е — съгласява се Хари. — Как ви се струва? Приятелката?

— Прилича ли ти на приятелка? — пита Дженис. Най-накрая е седнала и в ръката си държи малка чашка. По цвета на течността не може да определи какво пие, нещо лепкаво, но наситено червено като крем — содата от едно време или като течността в термометрите.

— Какво искаш да кажеш? Прекарали са миналата нощ заедно в едно поле, а един Господ знае къде са спали в Колорадо. Сигурно в някоя пещера.

— Не съм сигурна, че сега нещата стоят така. Днешните момчета и момичета се опитват да бъдат приятели, не като нас навремето.

— Нелсън не изглежда доволен — обявява мама Спрингър авторитетно.

— Кога пък е изглеждал доволен? — пита Хари.

— Като малък ми изглеждаше много благонадежден — казва баба му.

— Беси, ти какво мислиш, че го води тук?

Старата дама въздиша:

— Някакво разочарование, нещо, което е било прекалено голямо за него. Ако това момиче не се държи добре под покрива ми, аз се изнасям. След службата в църквата говорих с Грейс Стул и тя е склонна, бедната, да се пренеса при нея. Смята, че това може да удължи живота й.

— Мамо — пита Дженис, — не изпускаш ли сериала „Всички от семейството“?

— Ще дават серия, която съм гледала, онази, в която старата приятелка на Арчи се връща да го моли за пари. Сега през лятото дават само повторения. Надявам се обаче да гледам „Джеферсънови“ в девет и половина преди онова предаване за Мойсей, ако остана будна. Май ще се кача горе да си вдигна краката. Когато оправях леглото на Нели, си ударих крака в таблата и сега вената не спира да пулсира.

Изправя се и лицето й трепва.

— Мамо — казва Дженис нетърпеливо, — аз щях да оправя тези легла, ако ме беше изчакала. Чакай да се кача с теб да видя гостната.

Хари ги следва към трапезарията. На верандата е станало прекалено трагично — букът е притъмнял като мастило, привлечените от светлината нощни пеперуди разбиват крилете си в прозореца. Харесва му да гледа под поличката на Дженис, докато се качва нагоре с майка си, за да се увери, че всичко е наред. Трябва да се опита да я чука някой път, когато и двамата са будни. Можеше да се качи и да й помогне, но екзотичното бяло лице на жената на корицата на юлския брой на „Консюмър Рипортс“ неустоимо го привлича. Сутринта беше свалил списанието, за да го прочете в приятния час, преди мама да отиде на църква, а двамата с Дженис да тръгнат за клуба. То все още лежи на облегалката на фотьойла, който служеше за вечерния трон на стария Фред. Човек не можеше да го помръдне оттам; дори и когато отидеше в банята или в кухнята да си вземе диетична пепси-кола, никой не смееше да седне на стола. Хари се настанява в него. Момичето на корицата носи бяло бомбе върху гримираното си в бяло лице над реверите на чисто белия си смокинг; гримирана е в бяло, червено и синьо като клоун, а върху вдигнатата й ръка има капка лепкаво бяло тоалетно мляко за лице. Манекенките са проститутки, момичетата в порнофилмите гримират лицата си така. БРОДУЕЙ ТЕСТВА ТОАЛЕТНИТЕ МЛЕКА ЗА ЛИЦЕ, пише под снимката й, тъй като млеката за лице са един от артикулите, изпробвани в този брой, заедно с домашното сирене (колко нечисто е то; доста е замърсено), климатиците, стереоуредбите и отварачките за консерви (Защо изобщо произвеждат правоъгълни консервени кутии?). Той обръща страницата, за да разгледа статията за климатиците, и прочита, че ако живееш в район с висока влажност (а той смята, че живее, поне в сравнение с Аризона), почти всички модели имат склонност да капят, някои толкова обилно, че се превръщат в съмнителен избор, особено за инсталиране във вътрешен двор или над пътека. Щеше да бъде добре да има вътрешен двор, както и сенчеста всекидневна, като тази на Уеб Мъркет. Уеб и онази сладка малка кучка Синди винаги изглеждат като извадени от списание. Въпреки това Заека е доволен. Винаги е харесвал домашния уют. Над него жените забързано оправят стаята, а лятната нощ залива прозорците му като езеро. Успява да прочете за стереоуредбите и дори част от статията за заеми за коли, преди Нелсън и Мелани да изникнат в нощта с три мазни кутии с пица. Хари бързо сваля очилата си за четене. С тях се чувства странно гол.