Джон Апдайк - Заека богат

— Боже Господи — извиква Заека, — колко съжалявам, че изобщо започнах да разказвам това. Хайде да си ходим.

— Не, разкажи ми — казва Дженис паникьосана.

— Той не е хвърлил топката, гъската е била на игрището, вероятно в някое езерце или на алеята и онзи тип е бил…

— Може да е бил вторият му удар и да я е праснал — предполага Бъди.

Безименната му приятелка се оглежда и пита с онзи фалшив момичешки глас:

— Разрешено ли е на игрището да има гъски? Искам да кажа. Може да ви звучи глупаво, Бъди е първият играч на голф, с когото излизам…

— На него ли викаш играч на голф? — прекъсва я Рони.

Бъди казва:

— Четох за някакво игрище в Аляска, където се разхождат северни елени. Може да е било в Швеция.

— Чувал съм за лосове по игрищата в Мейн — казва Уеб Мъркет. Снишаващите се слънчеви лъчи пламтят в извитите му вежди. Изглежда тъжен. Сигурно и той усеща действието на алкохола, защото продължава да бръщолеви: — Чудя се защо никога не сме чували за шведски играч на голф. Чували сме за Бьорн Борг и онзи скиор Стенмарк.

Заека решава да довърши започнатото:

— И говорителката казва: „Убийство по милост или най-долно убийство?“.

— Ох! — възкликва някой.

Рони се преструва, че мисли:

— Трябвало е да играе с дървен стик номер четири и да довърши гъската с крак.

— Никой не чу края на разказа — протестира Хари.

— Аз го чух — казва Телма Харисън.

— Всички го чухме — обажда се Бъди. — Просто за мен това е голямо нещастие — продължава той строго зад очилата си с метални рамки, така че първоначално жените решават, че говори сериозно. — Никой тук, абсолютно никой не показа съчувствие към бедната гъска.

— Някой е показал достатъчно съчувствие, за да изправи човечеца пред съда — отбелязва Уеб Мъркет.

— Явно се намирам сред хора, които въпреки че се преструват на либерални и толерантни, в действителност са против гъските — оплаква се Бъди неумолимо.

— Кой, аз ли? — пита Рони високо, с глас като на гъска.

Заека мрази подобни шеги, но другите изглежда ги харесват, включително жените.

Синди е излязла от басейна, покрита с блестящи капчици вода. Стои там, а банският й е малко накриво, тя го оправя и се изчервява от смеха им.

— За мен ли говорите? — Малкото кръстче блещука на врата й. Ходилата й изглеждат бледи върху плочките около басейна. Интересно колко бяла остава горната част на ходилата.

Уеб прегръща широкия ханш на съпругата си.

— Не, мила. Хари ни разказваше някаква тъпа гъша история.

— Разкажи ми, Хари.

— Не сега, никой не я хареса. Уеб ще ти я разкаже после.

Сандра се приближава в зелено-бялата си униформа.

— Госпожо Енгстръм.

Тези думи стряскат Хари и той има чувството, че майка му е възкръснала.

— Да? — отговаря Дженис делово.

— Майка ви е на телефона.

— О, боже, сега какво? — Дженис се изправя, олюлява се леко и си придава нормален вид. Взима плажната си хавлия от облегалката на стола и я омотава около ханша си, за да не се разхожда само по бански пред множеството посетители на клуба.

— Какво мислиш, че става? — пита тя Хари.

Той свива рамене.

— Може би иска да разбере какво месо ще ядем довечера.

Умишлено я бодва пред всички. Ужасната приятелка се изкисква. Хари се засрамва и се замисля за ръцете на Уеб около бедрата на Синди. Тази компания може да провали брака ти, ако й позволиш. Не иска да става сантиментален. Дженис нарочно му казва:

— Скъпи, ще ми поръчаш ли още една водка с тоник, докато се върна?

— Не. — И допълва по-меко: — Ще си помисля.

Но хладината между тях е станала явна на цялата компания.

Мъркетови си казват нещо и решават, че май е станало време да си ходят, за да освободят тринайсетгодишната си детегледачка, дете на техен съсед. Същата светлина, която запали веждите на Уеб, сега осветява тънките косъмчета по настръхналите бедра на Синди. Без да се намята с кърпата си, тя се отправя към дамската съблекалня, бледите й крака оставят мокри стъпки по сивите плочки.

Чакай, чакай, неделята, уикендът не може да са свършили, в чашата остава още една златиста глътка. Върху прозрачната повърхност на масата, заобиколена от метални столове, чашите с напитки са отпечатали една призрачна мрежа от кръгове, които се виждат на светлината на залязващото слънце. Какво може да иска майката на Дженис? Обажда им се от един тъмен стар свят, който Хари помни, но иска да остави заровен, един свят на много дрехи и непроветрени преддверия, на кофи с въглища и тесни къщички със злобно спуснати щори, където фермерите вършат тежката работа, а собствениците на фабрики управляват града и земите. Тук майки завиват с хавлии излезлите си от водата зъзнещи деца. Хавлията на Синди виси на празния й стол. На Заека му се иска да е хавлиена кърпа под дупето на Синди. От тази мисъл устата му пресъхва. По нейния чатал няма никакви пъпки. Небеса! Поглежда нагоре и вижда планината да закрива слънцето, въпреки че столовете пускат дълги ромбовидни сенки. Бъди Ингълфингър говори на Уеб Мъркет разпалено с приглушен глас: