Джон Апдайк - Заека богат

Окръгът вече си имал голф клуб „Брюър“ на юг от града, където ходели лекарите и евреите, а на север се намирал клуб „Тулпехокен“, скрит зад каменни стени и високи огради от ковано желязо, където играели семействата на бившите собственици на заводи и на техните адвокати. Селяните ползвали няколкото държавни игрища с по девет дупки, сгушени във фермерските земи. Но зародилата се в средите на бизнес услугите, софтуерните и новите технологии млада класа не очакваше да бъде обслужвана от бармани в ливреи в уединени стаи за игра на карти и нямаше нищо против недовършената сграда на клуба „Летящия орел“ и тенискортовете, които трябваше да метат сами. За тях изкуственият мокет, който се стелеше от стена до стена в съблекалните, беше лукс, а автоматът за кока-кола в коридора — приятна гледка. Бяха щастливи цяло лято да играят по зимните правила на недовършеното, неравно окосено игрище и да плащат за тази привилегия годишната такса от петстотин долара, която наскоро увеличиха на шестстотин и петдесет плюс цяло състояние за питиета. Години наред Фред Спрингър се беше опитвал да стане член на брюърския голф клуб — знаеше, че клубът „Тулпехокен“ беше недостижим като Колежа на кардиналите — но така и не успя. Сега дъщеря му Дженис носеше бял екип и подписваше сметките точно като наследниците на компанията за бира „Сънфлауър“ и фабриката за стомана „Франкхаузер“. Или като член на фамилията Дюпон. В „Летящия орел“ Хари се чувства във форма, пречистен, обичан; най-великият мъж на масата в този неделен ден, когато бензинът беше на привършване, той просто вдига ръка и някое момиче в униформа от обикновена зелена блуза и поличка на зелени и бели карета идва и взима поръчката му за още питиета. Не го пита за името му; всички тук го знаят. Името й — Сандра — е избродирано на джобчето на блузата й; кожата й е млечнобяла като на дъщеря му, но е по-нисичка и изнурената жена, в която ще се превърне, вече прозира зад тена на лицето й.

— Вярваш ли в астрологията? — момичето на Бъди внезапно пита Синди Мъркет. Може би Хари не помни името й, защото е лесбийка. Беше нещо с меко звучене, не Гертруд.

— Не знам — отговаря Синди, а разширените й от учудване очи изпъкват на загорялото й лице. — Понякога чета хороскопа си във вестника. Някои от нещата, които пишат, звучат доста правдоподобно, но няма ли някакъв трик във всичко това?

— Това не е трик, а древна наука. Най-древната наука на света.

Хари се дразни, че спокойствието на Синди е нарушено, и затова пита Уеб дали е гледал мача на Филаделфия снощи.

— Отборът на Филаделфия е умряла работа — подмята Рони Харисън.

Бъди се включва, цитирайки статистиката, че Филаделфия е загубила двайсет и три от последните си трийсет и четири мача.

— Аз съм католичка — казва Синди на приятелката на Бъди толкова тихо, че Хари трябва да се напрегне, за да я чуе. — И свещениците ни казваха, че подобни неща са дяволска работа.

Докато споделя това, тя опипва малкия кръст, който виси на врата й на толкова тънка верижка, че дори не е оставила бял отпечатък по загорялата й шия.

— Излизането на Бова много им повлия — казва Уеб разсъдливо и забучва още една цигара в сбръчканото си лице, повдигайки гумената си горна устна като камила. Този следобед беше спечелил осемдесет и четири точки с няколко тройни удара по тревата.

Дженис пита Телма откъде си е купила този разкошен бански костюм. Сигурно е пияна.

— Такива вече не се намират в „Кролс“ — чува я Заека да казва.

Дженис носи стар син бански от две части, с бяла жилетка в тон с белия й екип за тенис. В ръката си държи цигара и Уеб Мъркет се навежда към нея с тюркоазената си газова запалка. „Не е толкова зле“ — мисли си Хари, припомняйки си как я чука, докато спеше. Или не спеше, защото май почна да стене и след това спря да хърка. В сравнение с пасивната и изпита Телма кокалестото тяло на Дженис е пълно с енергия, капачките на коленете й напират под кожата, докато се навежда да запали цигарата си. Прави това с вродена грация. Уеб я уважава като дъщеря на Фред Спрингър.

Хари се чуди къде е дъщеря му през този следобед, там някъде из провинцията. Сигурно помага с вечерята, след като е нахранила пилците или каквито животни гледаха. В провинцията неделите не се различават от делниците, животните не разбират от почивни дни. Дали е ходила на църква сутринта? Рут не се занимаваше с подобни неща. Изобщо не може да си представи Рут на село. За него тя представляваше града, онези солидни червени тухлени редици на Брюър, които приемат съдбата си. Питиетата идват. Одобрителни възклицания, като по рекламите за бира. Синди Мъркет решава да заслужи питието си с още една дължина в басейна. Когато става, по задната част на бедрата й се виждат малки квадратни отпечатъци от стола, а мокрото долнище на оскъдния й бански се е впило в двете тънки дъги под симетричните трапчинки, издълбани в кожата й като малки водовъртежи. На Хари му се завива свят от тази гледка. Нали водеше Рут в обществения басейн в Западен Брюър? Паметен ден. Мирис на трева изпод влажната хавлия, просната в сянката на дърветата до малкия басейн. Сега седят в столове от емайлирана тел, които, ако нямат възглавнички, оставят отпечатък като вафла по бедрата ти. Планината се приближава. Слънцето отвъд града почервенява, обагряйки в злато върховете на дърветата, които приличат на грива по гребена на Пемакуид, и сгъстява тъмнината между короните им в полюшващата се гора, която покрива земята между билото и игрището като мек килим. В отдалечения му край все още има играчи, дребни като мравки. Докато очите му привикват с далечината, Синди се гмурка и няколко капки опръскват голите гърди на Хари, широки като огряната планина. Съставя наум думите: „Вчера, докато се прибирах, чух по радиото една смешна случка…“.