Джон Апдайк - Заека богат

— … ако имах хубави крака като твоите — искрено казва на Дженис жената на Рони.

— О, но ти имаш прекрасна талия. Аз понапълнях с годинките. Хари казва, че приличам на кисела краставичка. — Кикот. Първо започва да се киска, после започва да заваля.

— Изглежда ми заспал.

Той отваря очи и казва:

— Вчера, докато се прибирах, чух по радиото една смешна случка.

— Трябва да уволнят Озарк — настоява Рони на висок глас. — Той е загубил уважението им. Докато не го консервират и не продадат Роуз, Филаделфия са УМРЕЛИ, мъртви.

— Слушам те — казва ужасната приятелка на Бъди, така че Хари трябва да продължи.

— Ами, говорителката по радиото съобщи за някакъв лекар от Балтимор, който убил една гъска със стик за голф на самото игрище.

— Гъска за голф — киска се Дженис.

Някой ден ще вземе един голям камък и с огромна наслада ще смачка черепа й с него.

— Къде чу това, Хари? — пита Уеб Мъркет, включвайки се късно, но учтиво наклонил издължената си глава, примижавайки с око, за да избегне дима от цигарата си.

— Вчера по радиото, докато се прибирах вкъщи — отговаря Хари, съжалявайки, че изобщо беше споменал за това.

— Като говорим за вчера — Бъди просто се чувства длъжен да го прекъсне, — видях опашка за бензин дълга пет пресечки. На онази бензиностанция на „Съноко“ на ъгъла на „Еш“ и Четвърта улица, опашката продължаваше по Четвърта до „Бътънууд“, после по Пета и оттам обратно до „Еш“, а друга опашка се беше извила от отсрещната страна на „Еш“. Дори имаше регулировчици. Не можех да повярвам, колите продължаваха да се редят. Пет шибани пресечки.

— Един голям дилър на петрол за битови нужди, който ни е клиент — казва Рони, — твърди, че имат достатъчно суров петрол, но просто са решили да спрат кранчето на бензина, за да произвеждат повече нафта за отопление. Според тях зимата е вече тук. Попитах тоя тип какво ще стане със средностатистическия шофьор, а той ме изгледа странно и каза: „Да ходи на майната си, вместо да кара всеки уикенд до плажа на Джърси“.

— Рони, Хари се опитва да ни разкаже нещо — казва Телма.

— Няма значение — отговаря той, наслаждавайки се на продължителното внимание, на комедията на забавянето.

Слънцето огрява планината. Вторият джин циркулира във вените му, приповдигайки настроението му. Обожава тази компания, неговата компания и компаниите на съседните маси, които спокойно могат да се смесят с тях, всеки познава всекиго, дори децата в басейна, които все някой ще спаси, даже онази спасителка с карамелен тен, която правеше балончета с дъвката си, да не беше на смяна. Обожава факта, че всичко това е на кредит, че клубът не си иска парите до десето число всеки месец.

Започват да му се молят.

— Хайде, Хари, не ставай гаден — казва му приятелката на Бъди. Тя му знае името, значи и той трябва да разбере нейното.

Гретхен, Джинджър. Може това по бедрата й да не са пъпки, а обрив от шоколад или коприва. Изглежда алергична с това хлътнало лице, сякаш има трудности с дишането. Всеки си има своите недостатъци.

— Ами, някакъв лекар — отстъпва той — е хвърлен в затвора за това, че убил някаква гъска със стика си за голф на самото игрище.

— Кое игрище? — пита Рони.

— Знаех си, че ще ме питаш — отговаря Хари. — Ако не ти, то някой друг глупак.

— Сигурно с някой клин — вметва Бъди — право в гърлото. Аз бих й откъснал главата на място.

— Прекалено му е къса дръжката, нямаше да можеш да се приближиш достатъчно — спори Рони. Той примижава, като че ли да премери някакво разстояние. — Бих казал номер пет или дори четири ще е подходящият стик. Хей, Хари, какво ще кажеш за онзи удар с железния стик, който забих в петнайсетата дупка чак от другата страна на пясъчния ров? Все още е в неравната част на игрището.

— Бутна я с лакът — отговаря Хари.

— Какво?

— Видях те да побутваш топката, за да я насочиш.

— Дай да се изясним. Да не би да казваш, че съм излъгал?

— Нещо такова.

— Доразкажи ни историята, Хари — казва Уеб Мъркет, като пали нова цигара, за да подчертае търпението си.

Джинджър е на игрището. Телма Харисън го зяпа зад огромните си кафяви слънчеви очила и това го разсейва.

— Е, защитата на лекаря била, че неволно е ударил гъската с топка за голф и толкова лошо я ранил, че е решил да я довърши със стика си, за да й спести мъките. След това говорителката каза, тогава ми се стори много сладко, нали знаете беше жена…

— Чакай малко, скъпи, нещо не разбирам — прекъсва го Дженис. — Искаш да кажеш, че той е хвърлил топката към гъската?