Джон Апдайк - Заека богат

Като нейно гадже Бъди не може да остави умната й забележка да виси в мъчителната тишина. Попълва празнината:

— Предполагам, че е по-скоро в тренировките. Сега дори треньорите на второкурсниците имат такава техника, която навремето имаха само най-добрите атлети, нали разбирате? В днешно време един изключителен атлет не е чак толкова изключителен, зад него има още дузина такива. Или зад нея. — Покорно поглежда към всяка от жените. Няма да се остави феминизмът да го свари неподготвен, разменял е словесни удари в прекалено много барове за самотници. — В Западна Германия и Китай така тъпчат атлетите със стероиди, че вече са заприличали на стадо говеда.

Бъди носи очила със стоманени рамки подобно на онези, с които стругарите предпазват очите си от металните стружки. Занимава се с електроника и има ум като компютър, прекалено точен. Той продължава да разяснява:

— И при голфа е същото. Разни хлапета, за които никой не е чувал, се представят по-добре дори от Палмър и Никлаус. Имам чувството, че колежите на юг ги клонират. Не можеш да им запомниш имената от един турнир до следващия.

Хари се опитва да обобщи:

— Рекордите са затова, за да се чупят. Аарон не трябваше да играе, държаха го там само за да бие рекорда на Рут. Спомням си времето, когато да пробягаш една миля за пет минути беше истинско чудо. Сега дори момичетата го правят.

— Възможностите на човешкото тяло — вмъква приятелката на Бъди, тъй като това е нейният разговор — са направо невероятни. Ако ни се наложи, всяка от нас тук може да вдигне някоя кола за предната броня например, ако детето ни е под гумите. Непрекъснато се пише за подобни случаи, а в болницата, където специализирах, лекарите дори имаха такава статистика. Не използваме и половината сила на мускулите си.

— Чуваш ли, Син? Когато затворят всички бензиностанции, може да носиш аудито вкъщи — шегува се Уеб Мъркет. — Не, сериозно. Аз например винаги съм се възхищавал на хора, които знаят по няколко езика. Ако мозъкът е като компютър, помислете си само колко сиви клетки означава това. Но там изглежда има много повече място.

Младата му жена безмълвно вдига ръце, за да изстиска водата от косата си, която е прекалено къса, за да я извие с ръце. Това движение нежно повдига гърдите й в мокрите малки бански и очертава настръхналите й зърна. Бяла хавлиена кърпа лежи в скута й, като че ли за да обезкуражава Хари да мисли за чатала й. Това, което го отвращава у момичето на Бъди, е, че има пъпки не само по брадичката и по челото, но и високо нагоре по вътрешната страна на бедрата си, като от венерическа болест. Джорджина? Джералдин? Тя продължава да говори разпалено с тънкото си гласче.

— Ами как йогите могат да се издигат над земята или да се връщат назад във времето. Едгар Кейси ни дава стотици примери. Няма нищо свръхестествено. Не мога да повярвам в Бог, защото на света има прекалено много страдание. Те просто използват човешките възможности, които всички ние притежаваме, но не развиваме. Трябва да прочетете „Тибетска книга на мъртвите“.

— Така ли? — сухо пита Телма Харисън. — Кой е авторът?

Този път всички млъкват. Зеленикавите призрачни отблясъци от басейна тревожно пробягват по лицата им, а едно дете във водата шумно си поема въздух.

— Наскоро вкъщи имахме странен инцидент. Купих един от онези модерни фотоапарати „Полароид“ SX-70, за да зарадвам децата, и не можем да му се начудим. Направо е свръхестествено да видиш как образът ти се появява пред очите ти.

— От онези, които изплюват снимката ето така — казва Синди, като кръстосва поглед и изплезва език с щракащ звук. Всички мъже се смеят.

— В „Консюмър Рипортс“ имаше статия за тях — казва Хари.

— Като магия е — продължава Синди. — Уеб направо се възбужда. Когато се смее, зъбите й изглеждат къси и едри, здравите й венци се виждат като на бебе.

— Защо ми е празна чашата? — пита Дженис.

— Победените черпят — буквално извиква Хари.

Преди години само мъжките компании бяха толкова шумни, но сега и двата пола бяха гледали достатъчно реклами за бира и бяха осъзнали, че и те трябва да изглеждат така — шумни и весели през почивните дни, в бара, на барбекюто, на плажа и в планината.

— Предишните питиета бяха за сметка на победителите — вика той, без да има нужда, като че ли е сред непознати или хора без спомени, докато няколко ръце махат на сервитьорката.

Отборът на Хари загуби от Насау, но той смята, че партньорът му е виновен. Бъди е такъв артист, дори когато бие два добри удара, той бие още три пъти към дупката. Докато Хари, както казва Бъди, беше ударил топката добре, въпреки че невинаги я удряше в права посока: „Ръцете като въжета, започни бавно отдолу и гледай топката, докато тя сякаш започне да се уголемява“. Той завърши с един удар по-малко по дългото трасе, което се вие около поточето с пясъчно оранжево дъно, обрасло с пореч, стигащо почти до моравата пред клуба. И този триумф — потрепващият приглушен звук, който топката издава, когато пада в дупката! — засенчва множество двойни резултати, постигнати от добър играч, ясната увереност в собствените си всемогъщество и безсмъртие обагря искрящата хлорирана вода, огрените от слънцето лица и тела на приятелите му и вълнистия сенчест склон на Маунт Пемакуид, там, където гората се извисява над ярките ивици окосена трева на игрището. В меката светлина на преминаващия ден той се чувства като брат на тази планина. Маунт Пемакуид беше покорена едва наскоро. През двата века, през които Маунт Джъдж господстваше над разрастващия се Брюър, близката планина беше диво, странно и злокобно място, където почивните станции фалираха или изгаряха и където се осмеляваха да ходят само планинари, влюбени и избягали престъпници. Основателите на „Летящия орел“ 8 8 По името на някаква птица, вероятно малък ястреб, която първият землемер видял и взел за знамение. — Б.пр. купили евтино триста акра земя в подножието на склона и докато булдозерите разравяли гнилата шума, тополите, цикориите и кучешкия дрян в калните корита, които след време щели да се превърнат в игрище за голф и тераси с тенискортове, хората казвали, че клубът ще фалира.