Джон Апдайк - Заека богат

— Имаш тук и тук — отскубва тя всяко сиво косъмче.

— Ох, по дяволите, Дженис! Престани. — Той повдига корема си нагоре така, че зърната й се скриват, а гърдите й се сплескват към крехките й ребра. От яд, че е нарушила спокойствието му, той сграбчва косата й в юмрука си, докато с другата ръка държи списанието, от което се опитваше да чете за магнитите, и извива гръб, за да я отхвърли от тялото си върху леглото. В пиянски унес Дженис взима това за любовна игра, смъква завивката още по-надолу и възбудено опипва пениса му. Допирът на току-що измитите й ръце е студен. Следващата страница на „Консюмър Рейортс“ е напечатана в синьо и задава въпроса: „Лятно охлаждане, 1979 — климатик или вентилатор?“. Опитва се да прегледа списъка с предимствата и недостатъците на всеки начин на охлаждане (обемист и сложен за инсталиране срещу лек и преносим, скъп за поддържане срещу евтина поддръжка, вентилаторът изглежда обира всички точки), но не може напълно да се отърси от вълнението под кръста си, където тревожните пръсти на Дженис изглежда задават същия въпрос отново и отново, без да получат отговора, който търсят. Вбесен, той захвърля списанието към стената, зад която спи мама Спрингър. Внимателно сваля очилата си за четене, поставя ги на нощното шкафче и гаси лампата.

Сега настоятелната плът на жена му трябва да се състезава с внезапното му желание за сън, донесено от тъмнината. Денят беше дълъг. Събуди се в шест и трийсет и стана в седем. Клепачите му са изтънели прекалено много и той не може да понася ярката сутрешната светлина. Дори сега, към полунощ, усеща как ранното утро настъпва към него. Отново си спомня за синеокия призрак, носещ гените на Рут и неговите, и тогава си представя онази Рут отпреди толкова много време, която за първи път чука права, възкликвайки „Ей“, изненадан от красотата й, от издълженото й тяло, осветено от уличната лампа на Съмър стрийт, докато пенисът му тръпнеше, еректирал в зрялата, сочна хубост над него. Ей, тъжно му е, че едно толкова великолепно действие се е превърнало в това замъглено ровичкане на две стари тела, едното сънено, а другото пияно. Дженис вече го опипва враждебно, но пенисът му отказва да откликне; допирът й го изгаря като фокусирани през лупа слънчеви лъчи върху парче коприна, както навремето децата убиваха мравки. Хари беше гледал, но никога не беше участвал в подобно нещо. Достатъчно сме жестоки и без да го искаме. Той се дразни, че в желанието си да заблуди чувството си на изоставеност, след като се беше скарала с майка си и вероятно също се страхуваше от завръщането на сина си, Дженис не му оставяше време, през което кръвта да се събере в чатала му, както в девети клас в час по алгебра, когато седеше до Лоти Бингаман. Вдигайки ръка, за да отговори на въпроса на учителя, Лоти му разкри къдравите косъмчета под митницата си, тънката памучна блузка прилепна към еластичния й сутиен, така че пъпешовият му цвят прозираше през тъканта. Хари се притесни, че звънецът ще удари и той ще трябва да стане прав, докато все още е надървен.

Решава да засмуче циците на Дженис, за да си даде време да се стегне, но това е толкова неудобно. Пауза, на човек му е нужна пауза, която да породи импулс. Слюнката му блещука върху тъмните й форми над него: таблата на леглото им е между два прозореца, скрити от светлината на слънцето и луната от голям бук, чиито листа пропускаха оскъдната улична светлина.

— Така ми е добре — ще му се да не казва това. Добре не е достатъчно. Без сянката на насилие или обида всичко това се превръща в още една задача, още едно задължение. Като се замислиш само, че Лоти седеше там и толкова й се чукаше, че чак я сърбеше. Не беше само той. Тя пазеше между краката си мръсни желания като драсканиците по стените на кенефа, изрисувани от същите онези хлапета, които горяха мравките до смърт, докато чуеха лепкавия пръскащ се звук, когато умираха. Дали и момичетата издаваха същия звук, когато ги отвореха? Мисълта, че когато вдигаше ръка, тя знаеше, че блузата й е цялата в гънки, които подчертават върха на циците й, и че крайчето на сутиена й наднича през памучния плат под мишницата й, непосредствено до онези къдрави девствени косъмчета, и че той гледаше в очакване на това да се случи, наистина кара кръвта му да се събере там. В пипкавия напрегнат сумрак, в който мама Спрингър отнасяше в съня си своето разочарование зад тънката стена, Хари небрежно поднася втвърдения си член към ръката на Дженис.

Наркотииик.