Джон Апдайк - Заека богат

Дълбоко в костите си Хари усеща, осъзнал го е през годините, че вечерите, когато Дженис се е карала с майка си и е пила прекалено много, иска да правят любов. През първите десет години от брака им му беше трудно да я склони. Тя не искаше да прави много неща и дори не знаеше, че хората ги правят, а точно те се бяха загнездили в съзнанието на Заека. Но след връзката й с Чарли Ставрос, горе-долу по времето, когато изстреляха човек на Луната и когато започна разкрепостяването, с настъпващата смърт, която постепенно превземаше тялото й, тя осъзна, че то не е някакъв скъпоценен съд и принцът на бял кон така и няма да дойде, Хари няма оплаквания. Всъщност, каквито и оплаквания да имаше в това отношение, те по-скоро бяха отправени към него. Някъде в началото на управлението на Картър интересът му, който досега беше доста постоянен, започна да се колебае и самоувереността му значително се разклати. Той обвинява парите, това, че най-накрая има достатъчно и е напълно задоволен; вини самите банкноти, които си стоят в банката и непрекъснато губят действителната си стойност, и това, че постоянно мисли какво да направи по въпроса. Обвинява всичко останало: отбора, мъртвите, голфа. Той започна страстно да се увлича по голфа, когато се записаха в „Летящия орел“, но така и не стана добър играч. След няколкото късметлийски удара по време на първите игри абсолютната чистота и сила, скрита в обтягането на мускулите му, така и не го направи по-щастлив. Като самия живот потокът му не може да бъде направляван насилствено и основният му принцип непрекъснато ни убягва. „Изпъни ръцете като въжета — казва си той понякога със значителен успех, и после, когато това вече не върши работа: — Прехвърли тежестта.“ Или „Не я удряй така“, или „Поддържай този ъгъл“, което означаваше ъгъла между стика и ръцете, с извити китки. Понякога си мислеше, че тайната е в ръцете или в раменете, после решаваше, че е в коленете. Когато става въпрос за коленете обаче, той не може да контролира положението. Баскетболът е някак по-инстинктивен. Ако човек се замисли как точно ходи по улицата, както при голфа, със сигурност ще падне от бордюра. И въпреки това един добър прав удар или един нежен чип 5 5 При голфа — неопределен брой къси удари, обикновено на затревената част със стик №7, 8 или 9. — Б.пр. му носеха онова удоволствие, което изпитваше като си мислеше за някоя жена и си фантазираше, че е сам с нея на слънчев остров.

Гола, Дженис се блъска в рамката на вратата, която води от банята към спалнята им. Все още гола се промъква в леглото, където той се опитва да чете юлското издание на „Консюмър Рипортс“, и вкарва езика си в устата му. Той долавя вкус на вино, супа и паста за зъби, докато съзнанието му се опитва да претегли предимствата и недостатъците на голямото предлагане на отварачки за консерви, изложени върху цели пет страници на списанието. Отварачките на „Сънбим“ най-добре отваряха правоъгълни и нащърбени кутии, но пробиваха кутиите с кафе с такава сила, че зърната се пръсваха по кухненския плот. При другите опасно се разхвърчаваха малки метални стърготини, а челюстите стискаха толкова силно, че съдържанието на кутията се разсипваше, острието не достигаше вътрешната страна на ръба, а малкото пластмасово приспособление се износваше толкова бързо, че моделът „Екко“ С 865 К беше окачествен като неприемлив. Сред тези фини различия настойчивият като безока змиорка език на Дженис нахлува в него и го дразни. Когато беше на около трийсет години се наложи да изгорят тръбите й, за да отстранят евентуалните странични ефекти от хапчето, и сега демонът на загубата (никога повече деца, никога, никога) е придал на сексуалността й някаква фалшива живост, един деформиран порив. В присвитите й очи, докато се отдръпва от целувката, която той е отхвърлил, не личи разпознаване, личи само блясъкът на алкохола и празно недружелюбно желание. На светлината, на която се опитваше да чете, той вижда омразната състарена кожа в основата на шията й, зачервена и опъната като заздравяваща рана от изгаряне. Нямаше да я вижда толкова ясно, ако не беше с очилата за четене.

— Господи — казва той, — поне изчакай да изгася лампата.

— Обичам да е светло — настоява тя завалено. — Обичам да гледам сивите косми по гърдите ти.

Това го заинтригува.

— Много ли са? — опитва се да види под брадичката си. — Не са сиви, а просто руси, нали?

Дженис дърпа завивката до кръста му и се навежда да разгледа косъмчетата един по един. Гърдите й висят, а зърната й, неравни като хамбургери, се поклащат на сантиметър от корема му.