Джон Апдайк - Заека богат

— Ако казваше истината право в очите — започва Рони, — всички граждански права…

— А как би ти се харесало на теб — чувства се длъжна да каже Пеги Фознахт, — ако куп агенти на тайните служби ти проверяват дамската чанта всеки път, като се върнеш от магазина?

Фотьойлът, в който седи Пеги, е масивен, квадратен и модерен, тапициран с дебела като шперплат бледа материя в тон с другия фотьойл и с един дълъг диван, аранжирани около една от онези маси, които наричат „Парсънс“ и които се сглобяват в редуващи се блокчета от светло и тъмно дърво, с виеща се възлеста жилка като това, от което правят главите на стиковете за голф. Огромното пространство на стаята, която Уеб беше достроил, когато двамата със Синди се сдобиха с тази къща в модерната част на Брюър Хайтс, е деликатно изпълнена с хармонично подбрани елементи. В тъканта на бежовите тапети има вертикални нишки като тези във вертикалните гънки на малко по-тъмните завеси, репродукциите на акварелите от Уайът, осветени отгоре от отделни, насочени към тях лампи, копират същите нишки, същите цветове, а същото осветление разкрива отблясъци като слюдени частици в пясъка в препокриващите се сводове на грубо измазания таван. Когато Хари раздвижва глава, тези отблясъци по тавана променят местоположението си, вълна след вълна от скрито сребро. Той обявява:

— Чух една донякъде забавна история в Ротарианския оня ден, в която се разказва за Кисинджър. Уеб, ти май не беше там. На един самолет, който всеки момент щял да се разбие, имало петима мъже — един свещеник, едно хипи, един полицай, още някой и Хенри Кисинджър. И само четири парашута.

Рони казва:

— И накрая хипито се обръща към свещеника и казва: „Не се притеснявай, отче, най-интелигентният мъж в света току-що скочи с моята раница“. Всички сме го чували. А като говорим за това, с Тел се чудехме дали сте видели… — Той му подава изрезка от вестник от редакторската колона на Ан Ландърс, която се публикува в брюърския „Стандарт“, уважаваният вестник, а не във „Ват“. Вторият абзац е прилежно отбелязан с химикалка.

— Прочети го на глас — настоява Рони.

Не му се нрави да получава заповеди от потни плешивци като Харисън, който е излязъл да изкара приятно в Мъркетови, но всички очи са обърнати към него и поне ги отвлича от темата за папата. Той обяснява, по-скоро на Фознахтови, отколкото на останалите, тъй като Мъркетови май че вече знаят шегата:

— Това е писмо до Ан Ландърс от някого. Първият абзац е новинарска история за някакъв тип, чийто домашен питон го захапал за корема и отказал да го пусне, и когато лекарите дошли, той им се разкрещял да се омитат от апартамента му, ако възнамеряват да наранят змията му. — Тук се чува лек смях и Фознахтови, озадачени, се опитват да се присъединят.

— Следващият абзац гласи:

Другата новина е за един лекар от Вашингтон, окръг Колумбия, който преби до смърт една канадска гъска със стика си за голф на първата дупка в един извънградски клуб (гъската се появила точно когато той щял да отбележи попадение). Причината, поради която тези писма са отпечатани, е да се демонстрира, че истината е по-странна от измислиците.

След като прочита това на глас, той обяснява на Фознахтови:

— Причината, поради която ме закачат с това, е, че миналото лято чух за същия случай по радиото и когато се опитах да им го разкажа в клуба, не искаха и да чуят. Никой не ми повярва. Ето сега доказателството, че това наистина се е случило.

— Приятелю, не това е идеята — казва Рони Харисън.

— Идеята, Хари — обажда се Телма, — е, че е толкова различно. Ти каза, че бил от Балтимор, а тук пише, че е от Вашингтон, ти каза, че топката ударила гъската случайно и че лекарят я избавил от мъките й.

Уеб изрича:

— Спомни си — милосърдно избавление или най-грозно убийство? Това направо ме разби.

— Тогава не го показа — уточнява Хари, но е доволен.

— Според Ан Ландърс значи наистина е било най-грозно убийство — казва Телма.

— На кого му пука? — отвръща Рони, ставайки груб. Тази изрезка явно е нейна идея. И почеркът с химикалката.

Дженис ги слуша с онзи стъклен тъмен поглед, който добива, когато е прекалила с алкохола. Двамата с Уеб опитваха някакъв нов вносен ирландски ликьор, наречен „Грийнслийвс“.

— Е, не и ако гъската е изкрякала — казва тя.

Оли Фознахт се обажда:

— Не мога да повярвам, че крякането на гъска може да окаже чак такова влияние при лек удар.

Всички присъстващи играчи на голф го уверяват, че би оказало.