Джон Апдайк - Заека богат

Когато Уеб и Синди канят гости, вградените високоговорители къпят стаите на долния етаж с постоянна сладост на инструментална музика и безхарактерни версии на стари мелодии или укротени рок класики, безгласни и незапомнящи се, натрапчиво напомнящи на Хари за зъболекарски кабинет. Зад махагоновия бар, който Уеб е спасил от ресторанта на разрушения хотел на някакъв фермер от Брюър и след това транспортирал заедно с месинговите му перила за всекидневната си, той е устроил нещо като олтар на алкохола — две високи врати със заоблени горни ръбове, които се събират в една точка, и рафтове, които стърчат. Барът е пълен не само с основните питиета като уиски, джин и водка, но и с екзотични напитки като ром, текила и саке, и всички екстри, които би могъл да желае човек, от битерликьори до стари коктейли на прах в малки пликчета. Колкото и да се възхищава на Уеб, Хари си мисли, че когато се сдобие със своята бленувана къща, ще мине и без чуруликащата музика и такова претенциозно хранилище за алкохола.

Банята обаче го очарова с малките си емайлирани поставки за сапун във формата на розови пъпки, с косматия син калъф върху капака на тоалетната чиния и ослепителното огледало, обрамчено с голи електрически крушки, каквито имат актьорите в гримьорните си. Вътре всичко, което не блести, е цветно и ароматизирано. Тоалетната хартия, много фина, е с отпечатани стари ленти от комикси, всяко отделно късче е различен кадър. Бедният Попай яде лайна вместо спанак. А върху кърпите има преплетени букви „У и М“ и „Л“ за Лусинда с такъв голям твърд монограм, че не иска да се замисля какво би станало със сладките интимни части на Синди, ако забрави и се разтърка силно. Но Хари се чуди дали тази баня на долния етаж въобще се използва от Мъркетови и малките им деца с доста болнав вид или е нагласена най-вече заради гостите. Някои загадъчни предмети има в нея: голяма бяла купа като за захар с топка върху капака, на която са изрисувани две жени, облечени в полупрозрачни рокли, седнали върху облаци или върху някакъв диван, който избледнява в нищото. Те са с розови балетни пантофки, глезените им са кръстосани и пръстите на краката на едната жена докосват тези на другата, ръцете им са сплетени над топката, но когато повдига капака, купата е празна, толкова празна, че човек остава с чувството, че никога нищо не е слагано в нея; розова пластмасова дръжка на пръчка, вероятно предназначена за чесало за гръб; буркан с формата на яйце, пълен с лавандулови кристали за баня, и някакъв миниатюрен контейнер за мляко с нещо, което предполага, че са масла за баня, и гъвкав пластмасов цилиндър, пълен с пастелна дъга от пухчета за пудра като планина от палачинки. Всичко това изглежда, сякаш е било поставено там, върху откритите рафтове, по-скоро за да бъде видяно, отколкото използвано. Но като си помисли как малката Синди излива това масло във ваната и после просто се излежава в нея, заиграла се с чесалото за гръб, а зърната й стърчат през покривката от сапунени мехури, Хари се възбужда. В огледалото, което прави нещата твърде отчетливи, очите му се взират с бледност, която е почти бяла, като малките цветчета скреж, които се появяват върху ламарината на колата сутрин, а устните му изглеждат синкави. Пиян е. Изпи две текили с тоник преди вечерята, после пи вино, колкото можа да докопа по време на храненето, след това чаша и половина бренди. По време на второто бренди нуждата да уринира го обзе като още една радостна тежест в добавка към здравето и благоденствието му и привилегията да седи тук, от другата страна на масичката за кафе срещу Синди, и да гледа как тялото й се върти в странната груба материя на екзотичната й, прилична на арабска, дреха, с която е облечена. Китките й и стъпалата й със сандалите са така възбуждащи в това облекло, колкото вътрешната част на бедрата й, когато е по бански. Освен него и Дженис Мъркетови са поканили и Харисънови, заради тръпката от разнообразието, и мрачните Фознахтови, с които се запознаха едва на сватбата на Нелсън преди две седмици. Хари не мисли, че Мъркетови знаят, че двамата с Пеги са имали кратка връзка преди много години, по време на едно от кръшканията на Оли, но може пък и да знаят, хората знаят повече, отколкото човек си мисли, но накрая се оказва, че всъщност това няма голямо значение. Я виж какво пише всяка седмица в списание „Пийпъл“ и въпреки това човек продължава да гледа телевизия и актьорите прелюбодейци, всички пристрастени към наркотици. Чувства непреодолимо желание да надникне в шкафа зад огледалото, обрамчено с обръч от вариететни крушки, и чака, докато от пияната групичка във всекидневната избухне смях, за да заглуши всякакво евентуално изщракване, когато отваря вратичката на огледалото. Щрак. Шкафът съдържа повече неща, отколкото предполагаше — бурканче от дебело млечнобяло стъкло с крем за лице и оцветени в телесен цвят шишенца с лосион, както и кафяви тубички с масло за изкуствен тен. Парапектомин срещу диария, деброх за контрол на ушната кал, ментов хлорасептик, от онази течност за уста, наречена „Целакол“, аспирин на „Байер“, анацин, и тиленол, които не дразнят стомаха, и голяма тебеширена бутилка с течен малокс, чуди се кой ли от Мъркетови има нужда от малокс, и двамата винаги изглеждат толкова отпуснати и спокойни. Лепкавият розов сироп от бръшлян би трябвало да е на долния етаж, за да е подръка на децата, както и лейкопластът, но защо им е малката плоска жълта кутийка с „Препарейшън Х“ срещу хемороиди? Картър, разбира се, има хемороиди, нали е от онези сухи и свръхмотивирани типове, които искат да свършат всичко по план, независимо дали е готов или не, и напъва, напъва. Но старчето Уеб Мъркет със своя сериозен глас и лекия замах в голфа, който певците на сантиментални песни демонстрират по турнирите за знаменитости, да развива някоя от онези малки восъчни свещички и да я вкарва в собствения си задник? Трябва да се клекне, а и мястото не се намира лесно; Заека си спомня от личен опит, отпреди много години, когато седеше по цял ден пред линотипа на онази твърда стоманена пейка, напрегнат, а матриците дрънчаха в отговор на докосването на пръстите му, всяка грешка, всеки провален ред, всички около него нещастни, детето малко, собственият му живот сведен до размер, до който душата му все още не се бе свила достатъчно, че да пасне. Ами тези кехлибарени шишета с хапчета с името Лусинда Р. Мъркет, напечатано с бледосини букви върху етикета с упътването? Бели хапчета, смъртоносно дребни. Трябваше да си вземе очилата за четене. Хари се изкушава да вземе едно от тези шишенца от рафта, надявайки се да разшифрира какво ли заболяване би могло да си проправя път в това закръглено, стегнато, възхитително тяло, но суеверно чувство на страх да не остави отпечатъци го възпира. Шкафовете в банята са трагични, той вижда това на тази сурова светлина и затваря вратичката толкова тихо, че никой не би могъл да чуе щракването. Връща се във всекидневната. Те обсъждат посещението на папата на висок глас.