Джон Апдайк - Заека богат

— Видяхте ли — крещи Пеги Фознахт — какво каза вчера за секса!

Годините, през които Хари я познава, са я освободили така, че тя е престанала да носи тъмни очила, за да прикрива кривогледото си око и е станала немарлива както по отношение на собствената си личност, така и по отношение на възгледите си. Превърнала се е в онези жени, които постоянно изглеждат разхвърляни като вид протест.

— Той каза, че всичко извън брака е грешно, не само ако си женен, но и преди да се ожениш. Какво ли разбира този човек? Той не знае нищо за живота, който трябва да се живее.

Уеб Мъркет вметва с тих глас, опитвайки се да успокои гостенката си:

— Хареса ми какво каза преди няколко години Ърл Бъц, който не играе играта, не бива да пише правилата. — Уеб е облечен със старо сиво-зелено поло под груб сив вълнен пуловер, който има нещо общо, мисли си Заека, със скандинавските рибари. Може би от начина, по който е оформено деколтето. Хари и Рони дойдоха с костюми, а Оли бе достатъчно в час, за да знае, че в събота вечер вече не се носят костюми. Беше дошъл с тесни избелели дънки и бродирана риза, с която изглеждаше като каубой, но е твърде дребен, за да бъде пуснат на пасището.

— Да не играе играта! — крещи Пеги Фознахт. — Я да видим, ако си бременна майка от гетото и не можеш да абортираш законно, дали ще си мислиш, че е такава играта.

Заека й казва:

— Уеб всъщност е съгласен с теб.

Но тя не го чува и продължава да бърбори, лицето й е пламнало от виното и вълнуващата класа на компанията, косата й се развява като карамел, омекнал на слънчевите лъчи.

— Някой друг, освен мен гледа ли — не мога да спра да гледам, така побеснявам — представлението, което разигра във Филаделфия, в което категорично каза „не“ на жените свещеници? И продължаваше да се усмихва, това наистина ме потресе, продължаваше да се усмихва, докато изливаше цялата тая антифеминистка помия, как само мъжете могат да са свещеници и как това било убеждението на църквата и Божие решение, и всякакви такива. Толкова е мазен по тая тема, май именно това ме вбесява. Хората като Никсън и Хитлер поне имаха достатъчно почтеност да бъдат ненормални.

— Той си е един мазен стар поляк — обажда се Оли, обезпокоен от избухването на жена си. Той е самото хладнокръвие, видите ли.

Музика, наркотици. Всякакви крайности.

— Може да ги целуне всички онези негърски бебета — вметва Рони Харисън, вероятно опитвайки се да помогне:

Хари винаги се е шокирал от дължината на тези кичури, които Рони сресва върху плешивото си петно напоследък. Ако човек издърпа един от тях в обратната посока, ще стигнат до под ухото му. В днешно време защо да се бори срещу плешивостта? Тя дори е модерна, нека следва модата. Гладко, розово и извито като задник. Всеки обича задници. Онези восъчни свещи в жълтата кутия — възможно ли е да са били за Синди? Изранена там, но дали Уеб е такъв човек? Хари бе чел някъде, че мъжете хомосексуалисти имат много проблеми с хемороиди. Опитват се да си вкарват невероятни неща — юмруци, електрически крушки. Той се свива върху възглавницата си.

— Мислех, че е много секси — констатира Телма Харисън. Всичко, което казва, звучи като от учителка, произнесено ясно и отчетливо. Той я гледа през увеличителното стъкло на алкохола: тънки устни и нездрав жълтеникав тен. Хари почти никога не може да я погледне, без да си представи члена на Рони, толкова е дебел, че отгоре е плосък като дъска.

— Той е ужасно красив мъж — настоява Телма. Очите й са притворени. И тя е пийнала чашка-две в повече. Гърлото й се източва абсолютни право, като на човек, който се опитва да не хълца.

Така, както се е изпънала, погледът му неминуемо пада върху деколтето на роклята й, която е кадифена в онзи мишосив цвят на старите седалки в киносалоните. Там няма кой знае какво. Онзи дребен набит човечец в бяло с всичките онези златни копчета и различни смешни шарки да го намираш за секси трябва да си монахиня. Всъщност Рони също е така набит, тя харесва здрави мъже. Той отново поглежда в деколтето й. Може би там има повече, отколкото предполага.

Дженис се намесва. Познава Пеги от цяла вечност и се опитва да я спаси от самата нея:

— Това, което ми хареса днес, не знам дали си гледала, Пеги, беше, когато се появи на балкона на онази катедрала във Вашингтон, преди да отиде в Белия дом, пред тълпата, която крещеше „Искаме папата, искаме папата“. Той излезе на балкона, помаха с ръка и извика: „Йоан Павел Втори иска вас!“. Наистина.