Джон Апдайк - Заека богат

„Наистина“ понеже мъжете се засмяха, това явно беше новина за тях. Трима от тях са били на голф игрището днес, лятото бе направило едно последно кръгче над областта Даймънд, изтегляйки дебели цветни пъпки в магнолията до шестото флагче. Младият асистент бе играл като четвърти в отбора, същото хлапе, което бе ударило седемдесет и три в деня на сватбата на Нелсън. Уеб беше прав — на Хари не му харесва как замахва, китката му участва твърде много. След няколко години тлъстини по талията ще удря всяка топка със свит лакът. Напоследък бяха изоставили Бъди Ингълфингър, стилът му на игра бе досаден, а жените им не харесваха префърцунените му приятелки. Обаче Оли Фознахт не би могъл да го замести. Единственото нещо, в което го бива, е синтезаторът, а мърлявата му жена не може да се спре да бърбори.

— Ще ми се да го възприемах като забавен — казва Пеги, издигайки гласа си над смеха, — но за мен въпросите, които той стъпква, са дяволски сериозни.

Синди Мъркет неочаквано проговаря:

— Той е бил свещеник в комунистическа държава. Свикнал е да взима твърдо становище. Какво толкова те обижда, Пеги, след като не си католичка и не е необходимо да се вслушваш в него?

Думите й са придружени от всеобщо мълчание, тъй като всички очакват, че Фознахтови знаят, че допреди да се омъжи за Уеб, Синди е била католичка.

Пеги вече го усеща, но като бяла тъжна юница, втурнала се в една посока, не може да се обърне в обратната.

— Католичка ли си? — пита директно.

Синди повдига брадичка, не е свикнала да бъде център на вниманието, бебето в тяхната група:

— Така съм била възпитана — отговаря.

— Както и снаха ми, както се оказа — престрашава се Хари.

Забавлява го самата представа, че има снаха, нов клон на дървото на неговото богатство. А и се надява да ги разсее. Ненавижда да гледа как се карат жени, а тези конкретно би искал да измъкне от неловката ситуация. Синди излиза от онзи басейн като мокър сън, а Пеги някога бе достатъчно мила да се чука с него, когато бе имал проблеми.

Но не успява да разсее никого.

— След като се ожених за разведен мъж — обяснява равно Синди на другата жена, — вече не можех да приемам причастието. Но все още понякога ходя на литургия. Все още вярвам. — Гласът й омеква, когато изрича това, тъй като тя е домакинята, нищо, че е по-млада.

— А използваш ли противозачатъчни средства? — пита Пеги.

Върнете се обратно в нищожеството си, Фознахтови. Хари е доволен, харесва малката си компания такава каквато е.

Синди се поколебава. Би могла да се държи като малко момиченце, да се разкикоти и да избегне въпроса или пък да остане неподвижно, изразявайки достойнство. Усмихнато, със съвсем лек израз на достойнство, тя казва:

— Не съм убедена, че това те засяга.

— Нито пък и папата, това ми е мисълта! — Гласът на Пеги звучи триумфално, но дори и тя със сигурност усеща, че започва да губи битката. Втори път няма да бъде поканена в тази къща.

Уеб, вечният джентълмен, кацва на страничната облегалка на фотьойла, в който се е настанила тромавата Пеги като анти папистка, и се навежда ловко, за да каже единствено на гостенката си:

— Мисля, че доколкото разбирам, Синди иска да каже, че Йоан Павел Втори адресира доктриналните въпроси към събратята си католици и същевременно изразява добрата си воля към всички американци.

— Що се отнася до мен, може да си запази добрата воля заедно с доктрината — заявява Пеги, опитвайки се да млъкне, но безуспешно.

Заека си спомня как при допир зърната на гърдите й бяха като бонбони и колко тъжен му се беше сторил навремето, преди десет години, фактът, че бе станала добра в чукането, след като Оли я беше напуснал.

Сега Синди леко напада:

— Но той вижда проблемите, пред които е изправена църквата след втората Ватикана. Свещениците…

— Църквата има проблеми, защото е паметник на лъжата, ръководен от шепа престарели шовинисти, които нищичко не знаят. Съжалявам — изрича Пеги, — говоря твърде много.

— Е, това е Америка — обажда се Хари, донякъде притичвайки й се на помощ. — Хайде да си го изкараме един на друг. Днес се сбогувах с единствения си приятел, когото имах — Чарли Ставрос.

Дженис казва:

— О, Хари! — Но никой друг не коментира думите му. Мъжете би трябвало да кажат, че те са негови приятели.

Уеб Мъркет накланя глава, а веждите му се повдигат в посока на Рони и Оли:

— Някой от вас видя ли днес във вестника къде най-после си е купил къща Никсън в Манхатън? Точно до Дейвид Рокфелер. Не съм особено голям почитател на лукавия Дик, но трябва да кажа, че начинът, по който не му позволиха да се обзаведе с апартаменти в един голям град, е позор за конституцията.