Джон Апдайк - Заека богат

Оли обаче седи до масата „Парсънс“ и чака Уеб да донесе бирата в пълно неведение, че жена му се е оттеглила; Рони Харисън, толкова пиян, че устните му са мокри, а дългата коса, която причесва върху плешивостта си, стърчи във формата на примка, пита Оли:

— Как върви музикалният бизнес напоследък? Чувам, че манията по китарите вече отмира, откакто революцията приключи.

— Сега на мода са флейтите, странна работа. Не само момичетата, и момчетата също искат да свирят джаз. Пълно е с чернилки. Оня ден дойде един, искаше да купи платинена флейта за осемнайсетия рожден ден на дъщеря си. Каза, че бил чел за някакъв французин, който имал такава. Казвам му: „Човече, ти си луд. Дори не ми се мисли колко би струвала подобна флейта“, а той ми отговаря: „Изобщо да не ти пука“ и ми показа една дебела пачка с банкноти от по сто долара. Или поне тези отгоре бяха стотачки.

Всяко допълнително излияние на чувства със Синди ще му дойде в повече засега. Хари сяда тежко на дивана и се включва в мъжкия разговор:

— Като онези стикове за голф със златни глави отпреди няколко години. Боже, обзалагам се, че те със сигурност са си качили цената.

Подобно на Пеги, и него не го слушат. Харисън продължава да упорства. Тези застрахователни агенти притежават онова качество да накланят глава и просто да продължават упорито напред, докато или се разкрещиш, или кажеш: „Добре, ще извадя още сега 50 000 за подновяване на застраховката си «живот»“. Рони казва на Оли:

— Ами електрическите музикални инструменти? Един тип по телевизията даже има електрическа цигулка. Тия неща сигурно струват скъпо.

— Майка си и баща си — отговаря Оли, вдигайки признателен поглед към Уеб, който поставя кутийка „Хайнекен“ върху едно от светлите квадратчета на масата пред него.

— Точно както усилвателите тръгват от хилядарка нагоре — казва той, доволен, че говори, доволен, че изглежда богат. Бедният, по-голяма част от бизнеса му е да продава плочи на тринайсетгодишни дунди, от които да си подмокрят гащите. Как им викаше Нелсън? Музика — близалка. Нелсън се занимаваше доста сериозно с китарата, онази, дето беше спасил от пожара, и после с другата, която му купиха, с голяма седефена плочка върху лицевата част, но звуците й спряха да се носят от стаята му след училище в момента, в който изкара шофьорска книжка.

Рони е наклонил глава и упорства от друг ъгъл:

— Знаеш, че се занимавам с обслужване на клиенти в „Шуикил Мючуъл“ и онзи ден шефът ми каза: „Рон, миналата година си струвал на тази фирма осем хиляди и седемстотин долара“. Това не е заплата, това са надбавките. Пенсионно осигуряване, здравно осигуряване, различни схеми за участие. Вие при вас как се оправяте с тази част? Ако в днешно време нямате финансирано от работодателя осигуряване, здравата сте загазили. Хората го очакват и отказват да работят без осигуряване.

Оли казва:

— Ами аз сам съм си работодател, един вид. Заедно с партньорите ми…

— Ами пенсионирането? Задължително ви трябва пенсионен проект.

— Опитваме се да задържим нещата простички. Когато започнахме…

— Сигурно се шегуваш, Оли. Ти просто се ограбваш сам. „Шуикил Мючуъл“ има невероятно предложение за пенсионен проект и бихме могли да те включим в корпоративната схема, така че нито един цент да не излезе от собствения ти джоб. Всичко излиза от корпоративния джоб и съответно ще остане по-малко, което да бъде облагано с данъци от Чичо Сам. Онези бедни нещастници, които плащат собствените си премии без участието на фирмата, живеят в Средните векове. Няма нищо нечестно да се уреди по този начин, просто използваш законите, които държавата е установила. Тя самата иска хората да се възползват, всичко в крайна сметка покачва брутния вътрешен продукт. Знаеш какво имам предвид под пенсионен проект, нали? Нещо не ми изглежда да си много наясно.

— Нещо като социална осигуровка.

— Хиляди пъти по-добро. Социалното осигуряване вече е само малка част от ползата на свободните предприемачи; няма да видиш и цент от това, което влагаш. Според пенсионния проект до седем хиляди и петстотин долара не подлежат на данъчно облагане всяка година; просто ги заделяш настрани с наша помощ. Обичайното ни предложение е в зависимост от обстоятелствата — колко хора зависят от твоите доходи?

— Двама, ако броим жена ми. Синът ми Били завърши колеж и е в Масачузетс, следва специализирана стоматология.

Рони подсвирва:

— Братле, ти си умен. Ограничил си се до едно дете. Аз се натоварих с три. Едва през последните години се чувствам по-свободен. Голямото ми момче Алекс се е захванал с електроника, но средният — Джорджи, от самото начало трябваше да ходи в специално училище. Дислексия. Никога не бях чувал за това, но сега, казвам ти, вече знам всичко. Не можеше да проумее нищичко от какъвто и да било писмен текст, а изобщо не си личи, когато говори. Със сигурност може да ме надговори в тази работа, но той не го вижда. Иска да бъде художник, представяш ли си? Там няма пари, Оли, ти го знаеш по-добре от мен. Но дори сам с едно дете не би искал то да умре от глад, ако ти внезапно излезеш от картинката или пък добрата ти женица. Всеки мъж в днешно време, който се застрахова за по-малко от сто, сто и петдесет хиляди долара, не е реалист. Само едно погребение струва четири-пет хиляди.