Джон Апдайк - Заека богат

— Пеги Гринг, ето кой — отговаря Хари, като се изправя, чудейки се защо мокетът е извит като палубата на пропадащ кораб. — Първо напада папата, после злоупотребява с канализацията.

— Ползвай тази в нашата спалня — предлага му Уеб, — нагоре по стълбите, после вляво, покрай двете врати на дрешниците с летвичките.

— … да си бърше сълзите… — сухо отбелязва Телма Харисън, докато Заека тръгва нагоре.

По двете застлани с килим стъпала главата му се носи високо над краката. След това минава по някакъв коридор и по други стълби, застлани с килим в различен цвят — мръсно лимонено, по-износено, явно това е по-старата част на къщата. Горният етаж на чужда къща винаги е особено смълчан. Уморени нощи. Двойка, която тихичко разговаря помежду си. Гласовете долу заглъхват. Завий наляво, бе казал Уеб. Врати с летвички. Той спира и наднича. Женски дрехи, ивици в много цветове, ухаещи на Синди. Дали ще я докопа там в пясъка? Кой знае, вече му говореше за диафрагмата си. Той открива банята. Всички лампи в нея са запалени. Какво прахосничество на електричество! Потъва с всичките си лампи запалени — големият кораб Америка. Тази баня е по-малка от онази долу и е боядисана в по-тъмен цвят. Плочките по стените, тапетите, килимът и кърпите, цветният порцелан и всичко останало е в кафяво с нюанси на оранжево. Той разкопчава дюкяна си и с радостно облекчение изпълва със струя злато една от ярките чинии в помещението. Мехурчетата се увеличават като монети. Двамата с Дженис бяха отнесли своите кругеранди от чекмеджето на нощното шкафче, заедно бяха отишли в центъра, в тръста „Брюър“ и ги бяха настанили в малките им цилиндърчета, подобни на сини тоалетни чинии от кукленска къща, в солидната дълга депозитна кутия в сейфа, и бяха отпразнували с няколко питиета на обяд в „Креп Хаус“, преди той да се върне във фирмата. Тъй като не беше обрязан, обикновено задържа две-три капки и затова потупва връхчето си с лимоненожълтата тоалетна хартия, едноцветна, значи лентите с комикси бяха сложени, за да забавляват гостите. За кого ли говореше Телма, че си е бърсал сълзите? Шокиращият проблясък на дълга бяла шия с развити гълтателни мускули, явно има нещо в нея, за да задържа Харисън. Сигурно е имала предвид, че Пеги е запушила тоалетната с хартията, с която е бърсала сълзите си. Очите на Синди бяха заблестели влажно, беше прекалено стеснителна, за да се кара с бедната Пеги, и вместо това му беше разказала за диафрагмата си. Господи, да го подтиква да мисли за това, за сладките й червени, тъмни дълбини, дали това е имала предвид? „Напредва, Хари“, гласът й бе по-мъдър и по-гърлен, отколкото бе забелязал по-рано, очите й са подпухнали. Секси е, когато долните клепачи на жените са такива, надигайки се като чашки за яйце.

Долните клепачи на дъщеря му са такива, бе ги забелязал онзи ден. Навсякъде наоколо има повърхности, които са виждали Синди чисто гола. Хари гледа лицето си в това не толкова ослепително огледало, от двете му страни има флуоресцентни тръби и устните му не изглеждат толкова сини. Започва да изтрезнява за шофирането към къщи. Но в очите му все пак има синьо, което огражда малката черна точка, през която светът тече, синьо с бяло и сиво, добавено от скрежа на прадедите му, онези набити руси мъже с шлемове с рога, които смилат на каша с тоягите си косматите мамути и финландците с полегати очи сред снегове, толкова чисти и толкова безкрайни, че белотата им би била болезнена за очи, които не са толкова бледи. Очи, коса и кожа, мъртвите живеят в нас, въпреки че мозъците им са се превърнали в прах, а очните им ябълки са празни. Зениците му се увеличават, когато се накланя по-близо до огледалото, хвърля сянка, търси да види дали наистина съществува душа. Навремето си мислеше, че точно това търсят офталмолозите, когато прилепят онази малка, гореща, подобна на перископ лампичка плътно до окото му. Никога не му казваха какво виждат. Той не вижда нищо друго, освен чернота, разфокусирано, защото очите му стареят.

Измива ръцете си. Кранчето е от онези смесители на фирма „Лавомастър“ с една ръчка с топка на края като носа на клоун или голяма пъпка. Никога не може да запомни на коя страна е топлата и на коя студената вода, какво не им беше наред със старата двойка кранчета, на които пишеше „Т“ и „С“? Мивката обаче е удобна, с широк рафт с няколко грапави вдлъбнатини, които не позволяват на сапуна да се плъзга. Тези малки бразди на повечето мивки в днешно време нищо не задържат — нискокачествен, евтин, псевдомрамор. Той предполага, че ако човек е в производството на покривни повърхности, вероятно познава доставчици на водопроводни материали, които все още могат да осигурят качествени неща, въпреки че за тях няма особено голям пазар. Извитият лавандулов сапун, който държи в ръцете си, вероятно се е разделил с гравирания си надпис, докато е правел пяна върху почернялата от слънцето кожа на Синди и мехурчета по чатала й. Космите й там сигурно са катраненочерни, веждите й са такива. Трябва да се гледат веждите на една жена, а не косата, за да се прецени цветът на срамните косми. Тази баня не е наредена чак толкова като за гости, колкото онази на долния етаж. Върху сламения кош до тоалетната чиния лежи брой на списание „Популярна механика“, кърпите са метнати накриво върху пластмасовите си закачалки и са леко влажни. Мъркетови са се къпали едва преди няколко часа. Хари обмисля дали да не отвори шкафа в тази баня, както направи с другия, но забелязвайки хромирания ръб, си спомня за отпечатъците от пръсти и се отказва. Нито пък си избърсва ръцете, от страх да не използва кърпата на Уеб. Виждал е това дълго жълто тяло в съблекалнята на „Летящия орел“. Човекът има бенки върху целия си гръб и рамене, които вероятно не са заразни, но все пак.