Джон Апдайк - Заека богат

— Да, но…

— Нека да се върнем на пенсионния проект за минутка. Като цяло препоръчваме съотношение четирийсет на шейсет. Внасяш четирийсет процента от седемдесет и пет хиляди премия за застраховка „Живот“, което горе-долу стига до стоте хилядарки, ако минеш прегледа, естествено. Пушиш ли?

— От време на време.

— Хм. Нека ти дам името на един лекар, който прави такъв преглед, че всеки го минава.

Оли казва:

— Май жена ми иска да си ходим.

— Шегуваш ли се, Фостър?

— Фознахт.

— Шегуваш ли се? Та това е събота вечер, човече. Да не би да имаш концерт или нещо такова?

— Не, жена ми — тя трябва да ходи на някаква сбирка против ядрените оръжия утре сутринта в някаква университетска църква.

— Нищо чудно тогава, че се заяжда с папата. Чувам, че Ватиканът и Тримайл-Айлънд са като дупе и гащи, питай приятелчето Хари. Оли, ето визитката ми. Може ли една от твоите?

— Ами…

— Няма нищо, знам къде си. Горе до мръсното кино. Ще намина. Не се шегувам, наистина дължиш на себе си поне да изслушаш тази възможност. Хората постоянно повтарят, че икономиката се е сринала, но от моя гледна точка това изобщо не е така, направо си цъфти. Хората направо се молят за подслон.

Хари казва:

— Хайде, Рон. Оли иска да си тръгва.

— Не точно, но Пеги…

— Върви, върви си в мир, човече. — Рони се изправя и прави благославящ жест с дебелата си ръка. — Бог да благослови Америка — бавно произнася той с плътен чуждестранен акцент, така че Пеги, която до този момент е разговаряла с Мъркетови, опитвайки се да замаже нещата, се обръща с гръб. Тя също е била заедно с Рони в гимназията и знае какъв отвратителен простак е.

— За бога, Рони — укорява го Заека, когато Фознахтови вече са си тръгнали, — ама че опит за измама.

— Аха — отговаря Рони — исках да видя колко глупости може да понесе.

— Аз също не съм му голям почитател — признава Хари. — Държи се със старата Пеги като с дрипа.

Дженис, която говори с Телма Харисън за Бог знае какво, сигурно за ужасните им деца, чува това, обръща се и казва:

— Хари се чука с нея преди години, ето защо Оли го дразни.

Нищо не може да освежи стари проблеми така, както алкохолът.

Рони се засмива, за да привлече вниманието, и тупва Хари по коляното:

— Чукал си това голямо прасе със странните очи и така нататък?

Хари се сеща за онова тежко стъклено яйце с капката въздух по средата във всекидневната на мама Спрингър, гладката му тежест в ръката си и си представя как го извърта, след като го е треснал в упоритото глупаво лице на Дженис, за да завърши с втори удар, нанесен с една ръка точно върху розовото лице на Харисън.

— Навремето ми се стори добра идея — чувства се длъжен да признае, протягайки крака в подготовка за предстоящата нощ. Тръгването на Фознахтови е разведрило обстановката. Синди чурулика на Уеб, прилепва се към сивия му пуловер със своята, широка арабска дреха, като влюбена двойка, рекламираща почивки в чужбина.

— По онова време Дженис беше избягала с онзи отвратителен гръцки мазник Чарли Ставрос — обяснява Хари за всеки, който желае да го слуша.

— Добре, добре, не е нужно да ни разказваш. Всички знаем историята. Това е стара работа.

— Това, което не е стара работа, смахнат плешивецо, е, че днес трябваше да се сбогувам с Чарли, защото Дженис и майка й го уволниха от „Спрингър Мотърс“.

— На Хари му харесва да говори така — заявява Дженис, — но всъщност идеята беше колкото на Чарли, толкова и наша.

Рони не е толкова пиян, че да не разбере за какво става въпрос. Той накланя глава и хвърля на Дженис поглед, който от мястото, където седи Хари, изглежда се състои предимно от бухнали вежди:

— Уволнила си старото си гадже?

Хари пояснява:

— И то за да може бездарният ми син, който дори не иска да завърши колежа, при положение че му остава само една година, да поеме тази работа, за която не е по-квалифициран, отколкото…

— Отколкото беше Хари — завършва жена му вместо него. Навремето не би се сопнала така, и се изкикотва. Хари е принуден да се засмее дори преди Рони. Членът не е единственото плоско нещо у Харисън.

— Ето това ми харесва — изрича Уеб Мъркет със стържещия си глас. — Стари приятели. Двамата със Синди стоят начело на техния кръг, а часът клони към полунощ. — Какво да ви донеса, Хари? Още бира? Какво ще кажете за едно леко коктейлче? Скоч? Ирландско уиски?

Циците на Синди стърчат в този кафтан или каквото там е облякла като връхчетата на палатка. Пустинна тишина. Сърпът на луната. Да сложим камилата да спи.