Джон Апдайк - Заека богат

— По дяволите — продължава той, — при музиката най-добре се работи в два часа през нощта, надрусан и при това в присъствието на неколцина пияници.

Споменаването на музика напомня на всички, че от високоговорителите на Уеб неспирно звучи музика, в момента някаква хавайска мелодия с електронна арфа.

— Може би не е било гъска — казва Хари, — може да е било момче, което носи стиковете за голф, накичено с пера.

— Ето, това е музика. — Рони сумти с пренебрежение към забележката на Оли. — Хей, Уеб, как така в тази къща няма бира?

— Има бира, има бира. „Милърлайт“ и „Хайнекен“. Какво да донеса на всички?

Уеб се държи малко нервно и Заека се притеснява, че купонът е заплашен от замиране. Липсва му човекът, за когото никога не би и помислил, че ще му липсва — Бъди Ингълфингър. Опитва се да каже нещо, което Бъди би казал, ако беше тук:

— Говорейки за мъртви гъски, забелязах във вестника онзи ден, че някакъв антрополог или нещо такова казва, че около една четвърт от животинските видове на Земята ще изчезнат до 2000 година.

— О, престани — протестира Пеги Фознахт, разтърсвайки се демонстративно, така че обилната плът в горната част на ръцете й се тресе. Носи неподходяща за сезона рокля с къси ръкави. — Не споменавай 2000 година, само от това ме побиват тръпки.

Никой не я пита защо. Най-после Заека се обажда:

— Защо? Още ще си жива.

— Не, няма — категорично заявява тя, готова да спори дори за това.

Червенината, предизвикана от развълнувания спор около папата, все още личи по шията и горната част на гърдите на Синди, които заедно с мъничкото златно кръстче са полуразкрити от разкопчаните две горни копчета или връзки на арабската роба; слабите й предмишници изглеждат по детски крехки в широките й ръкави; под бродирания край на дрехата й се виждат малките златисти сандали. В суматохата, докато Уеб взима поръчки за питиетата, а Дженис нестабилно се изправя, за да отиде до тоалетната, Хари се премества на твърдия стол до младата им домакиня.

— Хей — изрича, — мисля, че папата е доста готин. Наистина знае как да се възползва от телевизията.

С бързо и рязко поклащане на главата, като че ли е ужилена, Синди възразява:

— На мен също не ми харесват половината неща, които казва, но той е длъжен да определи границата. Това му е работата.

— Той е ужасно изплашен — предполага Заека, — както и всички останали.

Тя го поглежда, очите й са малко като на китайче, както беше казала Мими — плътните гънки на долните й клепачи им придават леко присвит вид, сякаш е бита или пък страда от сенна хрема, така че изглежда все едно се усмихва, дори когато е сериозна. Зениците й се уголемяват в този сумрачен център на стаята, отдалечен от периферното осветление.

— О, не мога да мисля за него по този начин, въпреки че вероятно си прав. Явно това мислене е насадено в мен. — Кафявият пръстен около зениците й е гладко шоколадов, без точици или пръски. — Уеб е толкова мил, никога не ме насилва. След като Беси се роди и се съгласихме, че достатъчно е ставал баща, не можех да се накарам да използвам диафрагма, струваше ми се толкова грешно, а той не желаеше да пия хапчета, след всичко, което беше чел за тях, затова предложи да си направи, нали знаеш, дето на мъжете в Индия им плащат, за да си го направят, как се казва — вазектомия. Вместо да го оставя да го направи и да си причини Бог знае какво на психиката, един ден съвсем импулсивно отидох да си поръчам диафрагма. Все още не знам дали си я поставям правилно всеки път, но бедният Уеб, знаеш, че има пет деца от другите си бракове и всички постоянно го преследват за пари. Нито една от тях не се е омъжила, въпреки че живеят с някакви мъже. Ето това бих нарекла неморално, да го използват така заради пари.

Това е повече, отколкото Хари е очаквал. Той се опитва да й отговори с подобно признание:

— На Дженис й вързаха тръбите миналата година и трябва да кажа, че е страхотно да не се притесняваш, когато ти се поиска, през деня или през нощта, без кремове и разни глупости. Все пак понякога започва да плаче без причина. За това, че е стерилна на четирийсет и три.

— Ами, разбира се, Хари, и аз бих плакала — ъгълчетата на устните й в края на всяко изречение се извиват надолу. Не беше го забелязал досега.

— Но ти си дете — отбелязва той.

Синди му отправя мъдър поглед и почти упорито му казва:

— Натам съм се запътила, Хари, този април ставам на трийсет.

Значи сега е на двайсет и девет, трябва да е била на двайсет и две, когато Уеб е започнал да я чука, хитър стар козел. Той си представя тялото й в грубата широка дреха, със сенчести местенца, в които би могъл да пъхнеш ръката си, за да може тялото да диша в тази пустинна жега. Роклята подхожда на златните нишки на сандалите й и на гривните около китките й, все още тънки и гладки като на дете. Силата на желанието пресушава устата му. Той става, за да си вземе брендито, но загубва равновесие и си удря коляното в тежкия квадратен фотьойл на Пеги Фознахт. Тя не е в него, стои на площадката над двете стъпала, водещи към изхода на всекидневната, наметнала на раменете си мрачното старомодно карирано сако, с което беше дошла. Безстрастно гледа надолу към тях, като че ли се издига над всичко.