Алек Попов - Черната кутия

Даян се блещи недоумяващо:

- Какви ги плещиш, Нед!?

Дървото на същото престъпление!

От кой съдебен архив го изкопах? Едва ли ще му хареса.

- Ти ли ще ми говориш за его, бе! - озъбва се Мерл само на сантиметри от лицето ми. - Пикльо!!

Челото му излъчва жега с дъх на сладникава пот. Сега ще ми отхапе носа! Но той само тръсва глава, сякаш отпъжда досадна муха, и отсича:

- Няма да обсъждам идиотските ти теории! Да свърш-ваме с тях! - кимва към типовете, които ни държат: - Водете ги в шахтата!

- Не, само не в шахтата! - писва Даян.

Изведнъж ме пронизва съзнанието за чудовищната несправедливост на това, което се случва. Докато брат ми се шматка, бог знае къде, аз щях да платя цялата цена за лекомислието му. Какво общо имах с този тип? С истеричната му дъщеря? С жалките кучешки междуособици в Сентръл Парк? Та аз съм УБЗГ! Имам цял милион на сметката. Живея на най-прекрасното място на света. Здрав съм, млад съм, в добра психическа форма, не страдам от разрушителни пороци.

Не е честно, по дяволите!

Мерл сритва ниска вратичка. Разнася се измъчен лай.

- Лили! - извиква Даян.

От ъгъла на тясната квадратна шахта се надига хърбава сянка. Пристъпва, олюлявайки се, към нас и рухва в краката ни. По тънката муцуна е избила пяна.

- Какво си направил, изрод такъв!

Даян се извива като змия и се хвърля към Мерл, забивайки зъби във вдигнатата му ръка. Той я перва с другата и тя отхвърча назад. От носа й руква черна вадичка.

- Добре, убий и мен! - прокънтява шахтата. - Проклет да си!

Клепачите на Лили потрепват конвулсивно и застиват. В изцъкленото й око трепва отблясъкът на далечна мълния. През разбития стъклен покрив надзърта късче облак с цвят на пепел.

- Неее, няма да го направя аз! - разнася се остър шепот като свистене от спукана гума. - Няма да позволя на призрака ти да ме преследва. Ако небето ти прости, и аз ще ти простя. Така харесва ли ти?

- Но аз няма да ти простя, никога !!! - просъсква тя, докато типовете ни завързват от двете страни на кабела, който пълзи по стената.

Долният му край е прекъснат малко преди да влезе в земята. Стягат здраво, мръсниците, без да жалят лентата. Сетне омотават веригата около вратовете ни и я закачат за една от скобите, придържащи кабела.

- Сър! - надигам глас. - Ако името Ексман ви говори нещо, прекратете това безумие начаса!

- И защо? - подигравателно изсумтява Мерл.

- Защото... - събирам сили; трябва да го кажа, това е единственият ни шанс. - Той е баща ми! Да, не ме гледай така! Ексман е мой баща. Лично той ми откри цялата далавера. И ако само косъм падне от главите ни, ще те попилее. Не ти се вярва, а? Обади му се. Питай го! Знам, че сте във връзка, командва те...

- Никой не може да ме командва! Не го познавам! -изревава Мерл и вдига пръст: - Сега всичко се решава там! От бащата на всички бащи!

Вратичката хлопва. Стъпките им се отдалечават в мрака.

Проследявам с поглед дебелата почерняла жица, водеща нагоре. Краят й свършва в основата на дълъг метален прът, изправен на върха на купола.

- Какво иска да каже с това? - измърморва Даян.

- Че сме вързани за жицата на гръмоотвода, предполагам.

В отвора над главите ни лумва нова светкавица. Успявам да преброя до десет, преди да чуем тътена й. Ако се вярва на старите хора, значи е паднала на около десет километра оттук. Изглежда далеч, но крачките на бурите са големи.

- Значи ако ни тресне...

- Свършено е! - изпреварвам я. - Ще изгорим като на електрически стол.

- А какво общо има Ексман?!

- Това е баща ми. Той знаеше какво ще се случи. Предрече го!

- Но нали баща ви е мъртъв!? Енгъс ми разказа как сте получили праха му по пощата. В една черна кутия...

- Така си мислех! Докато не го срещнах. Ексман, колко хитро, нали: бивш човек! Той работи за Сорос. Знаеш кой е Сорос, нали? Не би се доверил на случайни хора. Не го афишира. Мен ако питаш, има защо. Ексман е опасен човек. Лош човек, нищо че ми е баща. След като е нагласил смъртта си, може би е решил, че може да наглася и бъдещето. И да печели! Който контролира бъдещето, контролира пазара!

- Не разбирам! Мисля, че си твърде уплашен, Нед! Аз също. Дано Енгъс ни намери по-скоро...

Гърбът й излъчва трескава топлина. Усещам раздвижването на плешките й в отчаян напън да се освободи. Опитвам се да помогна, като удвоявам усилията ни. Продуктът на копелетата обаче е як. Може би е трябвало да го нарекат Iron Tape? Суперидея! Защо ли не им я продадох?

Отново светкавица! Този път успявам да преброя само до шест. Блясъкът й осветява труповете на Лили и още четири други нещастни псета. Ненормалник! Но размахът на гнева му е респектиращ. Обгръща ни като гореща пепел, избълвана от внезапно събуден вулкан. Бащата на всички бащи!