Алек Попов - Черната кутия

- А къде сме всъщност?

- В кулата!! - драматично се извисява гласът й.

„О, я стига!“, викам си наум. Беше разправяла на брат ми, че вуйчо й, който впоследствие се оказва неин баща, я държал заключена в някаква стара газова станция. Нямам и бегъл спомен за подобно съоръжение в периметъра на инцидента. Освен ако не е изпаднал от удара? Мястото изглежда зловещо дори за стандартите на Южен Бронкс. През прозореца надзърта пълзящо растение. Долита свирка на кораб. Далечна идилична струна, опъната от вятъра.

- Къде по-точно? - подхващам предпазливо.

- Норд Брадър Айлънд! Ако ти говори нещо...

Без да съм кой знае какъв експерт по историята на Ню Йорк, името на това самотно късче суша, захвърлено насред Ийст Ривър, ме кара да потръпна. Преди време Атлантик Ривю беше посветил цяло досие на мрачната му история. Четох я, докато чаках на едно летище. И досега не съм я забравил.

Островчето е свидетел на една от най-големите американски трагедии през 19. век. Пожар на борда на ваканционен кораб причинява гибелта на почти 1000 души. Дни наред бреговете му са задръстени от обгорели трупове. Тук се намирал и диспансерът за остроинфекциозни болести, където през 30-те била затворена легендарната Мери Малон, известна още като Тифозната Мери.

Мери се подвизавала като готвачка из Ню Йорк, носейки бацилите на смъртоносния по онова време тиф, без самата тя да страда от него. Твърди се, че уморила над 50 души, докато санитарните власти я пипнат. Останала затворена в клиниката на Норд Брадър Айлънд чак до края на живота си. Болницата била изоставена през 50-те. Островът постепенно опустял и се превърнал в убежище на някакви застрашени птици, чието име, естествено, съм забравил.

Но как съм попаднал тук?

Очевидно са ме докарали с лодка. Което ме подсеща, че брат ми няма особен шанс да ни открие, освен ако той самият не пристигне по същия ред: с цицина на главата, омотан във фолио като буба.

Внезапно е притъмняло. Вятърът разрошва лианите, обгърнали зданието. Сенките им играят по тавана като фигури на съдбата, изписани в утайката на кафе. Даян подсмърча и тихичко нарежда:

- Някой трябва да го спре! За бога, някой трябва да го спре!

- Какво говориш?! Кого?

- Мерл ще извърши нещо ужасно!

Срещам бялото на очите й.

- Намислил е да отрови всички кучета в града!

- Глупости! - спонтанно изстрелвам.

- Не, не са! - тя разтриса енергично глава. - От няколко дена ги пекат. Той измисли формулата. Вече е изпробвана. Умират след няколко часа в страшни мъки.

- Чакай малко, какво пекат?

- Бисквитките! Не усещаш ли миризмата? На вид са като сухите храни САNIМА, но със завишена концентрация на един от консервантите, съдържащ цианиди. Тази вечер ще ги разпръснат из Сентръл Парк и утре, утре, когато ги изведат на разходка... Те няма да им устоят! Представяш ли си: хиляди, хиляди трупове на домашни любимци! Стопаните ще изпаднат в шок. Няма да има къде да ги погребват. Ще тръгнат инфекции...

Изведнъж ми просветва. Пазарът на Ню Йорк несъмнено носи тлъсти печалби на САNIМА. Заедно с храните вървят и всякакви тренди аксесоари от сорта на автоматични каишки, драскала, чесала, гребенчета и панички, които заможните жители на Манхатън пазаруват щедро за любимците си. Ако това парче от тортата бъде отхапано, продажбите на компанията със сигурност ще пострадат. Макар че за мащабите на един мултинационален гигант това едва ли е чак толкова фатално. Далеч по-разрушителни ще бъдат паниката, сривът на доверие и травмата на потребителите. Вероятно ще се наложи да изтеглят от пазара повечето си продукти до изясняване на истината. Ще започнат дела... Нищо чудно да загубят дори повече от 20 процента от стойността си.

Кучетата наистина летят ниско!

Ще бъда богат. Но на каква цена?! Чудя се откъде Екс-ман би могъл да знае? Каквото и да дрънкат за пророческата дарба на пазарите, съмнявам се, че могат да предвиждат събития от такъв порядък. Тук не става дума за интуиция, а за информация: детайлна, конкретна, своевременна. Някой е знаел какво се кани да извърши Мерл, ала вместо с полицията, го е споделил с Ексман. Или с някой от лумпените, които му снасят новини от подземния свят с възможно двойно приложение. А може би Мерл лично го е информирал за плана си с намерение да спечели освен удовлетворение и финансова облага? Кой в крайна сметка стои в дъното на престъпната схема?

В коридора отеква остро дрънчане, сякаш някой е изритал с всичка сила металическо цукало. Тифозната Мери пробягва по гънките на мозъка ми. Идва да забие вилицата в сърцето ми и да се изхрачи в устата ми!