Алек Попов - Черната кутия

Цукалото изтрещява отново, този път някъде съвсем наблизо и през отвора на изкъртената врата влетява разлетият силует на Кристоф Мерл.

- Е, боклуци такива! - провиква се той с изненадващо хриплив глас. - Удари часът на разплатата! Готови ли сте?

Веригата изхлопва плачливо.

- Татко, татко, моля те!

- Татко... - изкривява устни Мерл. - Та аз съм ти само вуйчо!

ВУЙЧО, ЗАБРАВИ ЛИ!!!

Иззад гърба му изскачат двама здравеняци. Единият отключва веригата от рамката на леглото и повлича Даян като куче. Другият разрязва лепенките около краката ми, подхваща ме грубо под мишниците и ме изправя.

- Защо вършите това, сър! - правя несръчен опит да го вразумя.

- Защо ли!? - изригва смехът му.

Блясва фенер. По пътя Мерл разритва каквото му попадне; коридорите гърмят, сякаш глутница кучета търчи из тях с вързани тенекии за опашките. Вонята се усилва. Отвеждат ни в дълго ниско помещение с изпочупени плочки, напомнящо кухня или морга. В дъното чернеят две огромни готварски печки с въглища. През открехнатите им вратички се мяркат догарящи пламъци. Навсякъде са разхвърляни тави и казани, по които личат следите от кафява лепкава смес. Червеникавите отблясъци осветяват още четирима мъже с разнокалибрено телосложение, но с еднакво мрачни и решителни лица. До краката на всеки лежи голям чувал.

Мерл сграбчва брадичката на Даян в лапата си.

- Виж тези стари муцуни! Запомни ги добре! Бяха готови да умрат за теб. Само за да зърнат очите ти, да чуят смеха ти. Но ти ги предаде. Предаде и мен. Нещо повече: отрече се! Направи ме за смях пред цял Манхатън. А някога бяхме семейство, Даян! Имахме своя малък бизнес. Своите малки радости... и болки, естествено. Своя малък свят. Вече нямаме нищо!!! Ти го унищожи! Открадна хляба на тези мъже, ограби усмивките им, но най-вече отмъкна мечтите им! Да, сви им ги като хладнокръвен джебчия! Сега те питам за последен път: защо?!

Погледът му спира върху мен, тежък и парещ като разтопено олово.

- Заради едно лайно!

- Това е брат му! Той няма нищо общо!

Каза го! Най-сетне го каза! Но Мерл не се впечатлява особено:

- Какво търси тогава тук, а? Явно са комбина, въртят си подлите игрички и си мислят, че ще им се размине. Къде е другият нехранимайко? Няма ли да дойде да ви спаси?

- Ще дойде, разбира се! - отвръщам дръзко. - И то не сам!

- Ха-ха, по-добре да побързат! Ще ги посрещнем, както подобава!

- Татко...

Юмрукът му се стоварва върху тенекиения плот на масата.

- Не ме наричай така! Не ме наричай никога повече така!!!

- Твоят свят не е мой! - избухва Даян. - Ти ми го натресе. Какъв избор съм имала? Нарочно ме лиши от образование, за да ме държиш на каишка!

- Ти беше принцеса!

- Кучешка принцеса!

- Кучка!

С един замах той насмита съдовете от масата, после се мята към печките и обръща казаните. Гласът му се катери през грохота:

- Сега доволна ли си? Доволна ли си?! Вече не те държа на каишка! Нито теб, нито когото и да било. Твоите приятелчета държат всички каишки! Но не задълго, ха-ха-ха! Скоро ще са празни, както и джобовете им. Ще могат само да се обесят на тях! - лицето му се гърчи като плондер, подритван от невидим крак: - Ще има достатъчно шибани празни каишки за всеки! Вървете, момчета! Вървете!

Дангалаците посягат към чувалите.

- Не! - стрелва се викът на Даян.

- Не я слушайте, тя ни предаде! Вървете!

- Животните не са ви криви за нищо, нещастници!

- Сори, малката... - извръща очи най-големият.

Нарамва чувала си и излиза. Другите поемат след него.

- Смешен плач! - изсумтява презрително Мерл. - Всички петове са само функция на своите господари. Никога не съм ги харесвал, а сега - още по-малко. Тези капризни, самодоволни същества, чиито лайна ни карат да събираме! Десет долара на час. Толкова получават шивачките в Третия свят за цяла седмица. О, да, ще има плач и скърцане на зъби! Нека! Нека бездушните лицемери, които ги развъждат в луксозните си апартаменти, почувстват болката! Нека усетят липсата! Може би това ще им помогне да си спомнят какво значи да страдаш.

- Сър! - отварям уста, без да съм сигурен какво точно трябва да последва, но думите сякаш потичат от само себе си: - Вашият социален анализ е интригуващ, а спектакълът, който разиграхте - наистина впечатляващ. Но ако си мислите, че ще ме заблудите, дълбоко грешите. Нараненото ви его няма нищо общо с онова, което се каните да извършите. Известно ми е, че сте го планирали отдавна с участието на заинтересувани финансови кръгове. Хладнокръвно и безмилостно. Няма смисъл да се правите на шут, поне пред мен. Макар и дълбоко да не одобрявам методите ви, не съм в състояние да ви попреча, нито смятам да влизам в ролята на закона, тъй като поради стечение на обстоятелствата може да се окаже, че съм брал плодове от дървото на същото престъпление като вас... Нека бог да ви съди!