Алек Попов - Черната кутия

Отчаян писък се смеси с трясъка. Две фигурки, омотани в сребриста лента, се гърчеха около жицата на гръмоотвода.

- Довлече се най-сетне! - изръмжа брат ми, докато късах с нокти и зъби здравата лепенка.

- Бързо, Енгъс, бързо! - прошепна Даян, без да откъсва очи от нащърбеното гърло на шахтата, където танцуваха отблясъците на бурята.

Откачих веригата и тримата отскочихме като пружини от смъртоносния кабел. Брат ми разтъркваше китките си и ме гледаше мрачно изпод вежди.

- Sorry, man - подех миролюбиво.

- Пазете се! - извика Даян.

Чу се едно зловещо „хряс!“, Недко залитна напред и се свлече в ръцете ми без звук. Зад него изникна лицето на Мерл, бяло и мъртво като леден блок, изваден от пещера. В двете си ръце стискаше метален кол със закривен връх.

- Няма да се отървете толкова лесно! - просъска той.

Желязото се поклащаше между коленете му като грамаден еректирал пенис. Сякаш цялата му сила беше изтекла в този страховит удар и трябваше да събере нова за следващия. Заотстъпвах назад, но се спънах в нещо меко и се пльоснах на лигавия под. Тогава Мерл замахна отново. Напипах първото, което ми попадна, и го вдигнах над главата си, за да се предпазя. Върхът на куката потъна в рунтавата козина с тъп звук. Беше трупът на куче.

Извърнах поглед към прилепената до стената Даян.

- Бягай!

Той понечи да вдигне отново пръта, но върхът му се беше заплел в буйната козина на мъртвото псе. Даян се спусна към вратата. Мерл изръмжа, напрегна се и вдигна желязото с все кучето. Извъртя се и я перна по гърба. Тя полетя напред и падна по корем. Трупът се изхлузи от удара и закривеният връх на пръта полетя по инерция нагоре. Клик! Мерл застина с вдигнати ръце.

Куката се беше закачила за кабела.

Изведнъж цялото небе светна. Като че ли някакъв капак се отвори над нас и видях огнените езици, които се спуснаха към върха на купола. Последва дъжд от розови искри. Туловището на Мерл се разтресе, а от крачолите му бликна смес от урина и изпражнения. Очите му побеляха като сварени яйца. Прътът в ръцете му беше станал тъмночервен, но той продължаваше да го стиска и да се гърчи като Елвис на сцената. Главата му започна да пуши, сетне избухна в пламъци, които светкавично погълнаха цялото му тяло. Гореше като бенгалски огън, осветявайки шахтата чак до тавана, докато гръмотевицата бавно заглъхваше. Угасна също тъй внезапно, сривайки се на пода в тлееща купчина от обгорели кости.

„Уаао!“, възкликнах, преди да се сетя за каквото и да е друго.

Седях на пода и гледах притъмнялото небе в тесния отвор, от който вече се сипеше само дъжд. Гърмящите подметки на бурята се отдалечаваха. Останките на Мерл продължаваха да димят, просъсквайки всеки път, когато някоя по-едра капка паднеше върху тях. Недалеч лежеше кракът на Недко.

Даян се раздвижи зад мен, ръката й се плъзна по рамото ми.

- Добре ли си, скъпи?

„Мъртъв е...“, прекоси съзнанието ми като слаб електрически импулс върху монитора на медицински прибор. „Мъртъв е...“, мина повторно, без да предизвика никаква съществена реакция. Мъртъв е...

- Аз го убих - чух се да казвам.

Няколко остри асиметрични гънки набраздиха равната зеленикава линия на мисълта ми. Мъртъв е... Вълничките се извисиха.

- Сам се уби... - прошепна тя.

- Не говоря за баща ти! - отърсих се рязко от ръката й.

Нещо посветна на земята. Разнесе се поредица от звуци, наподобяващи мяучене на разгонен котарак. Мобилен телефон. Не беше моят, нито на брат ми. Най-вероятно беше изпаднал от Мерл. Даян колебливо го вдигна и долепи до ухото си. Изчака няколко секунди и рече:

- Джак... Аз съм. Всичко свърши. Мерл е мъртъв. Ще ти обясня... Не бива да го правите! Джак, чуваш ли ме? Не го правете! Джак...

Екранчето угасна. Тя ме изгледа отчаяно.

- Ще го направят... Енгъс, обади се на твоите хора! Трябва да ги спрем!

- Какво ще направят? - премигнах глуповато.

„Мъртъв е!“, пулсираше мозъкът ми. Не можех да мисля за нищо друго.

- Ще ги изтровят! Всички кучета в Сентръл Парк! Тази вечер ще разхвърлят бисквитките. Мерл е разработил формулата на базата на храните CANIMA. Няма куче, което да им устои. Колкото и да е дресирано! Отровата не действа веднага, а след няколко часа. Докато се усетят, ще е късно. Разбираш ли, Енгъс? Трябва да предупредим Хората на каишката. Обади се на Сретен!

- Изобщо не ми пука! - изкрещях вън от себе си. - Брат ми загина заради тия тъпи псета. Да измрат, бе! Пада им се! Много ще се радвам!

- Не говориш сериозно, Енгъс! Ужасно съжалявам за брат ти, но това... - тя разпери безсилно ръце. - Няма връзка!